Потънала в размисли, тя не забеляза как стигна до жилището им в Черьомушки. Мъжът й естествено не се беше прибрал, щеше да си дойде не по-рано от осем. Татяна още не беше се събула, когато звънна телефонът.
— Татяна Григориевна? — чу тя в слушалката ледения глас на първата съпруга на Владислав Стасов — Маргарита.
— Да — въздъхна Таня, — кажете, Маргарита Владимировна.
— Имахме уговорка със Стасов днес да вземе Лиля за пет-шест дни, аз трябва да замина на кинофестивал в Прага.
— Щом имате уговорка, значи ще я вземе. Не се тревожете, Маргарита Владимировна.
— Но след половин час трябва да тръгна за летището — възмути се Маргарита, — а Лиля е още вкъщи. Как я мисли тая съпругът ви?
— Маргарита Владимировна, Лиля е голямо момиче и може да постои сама вкъщи до осем. Довечера Стасов ще я вземе.
— А, без тия! — внезапно избухна бившата съпруга. — Аз трябва да съм сигурна, че с детето ми всичко е наред. Искам да го предам на баща му и да замина без притеснения.
— С нищо не мога да ви помогна — хладнокръвно отговори Татяна. — Щом след половин час трябва да тръгнете, ще се наложи да оставите Лиля сама. За половин час не мога да намеря Стасов и да го закарам до вас в Соколники. Нереално е.
— Добре де — предаде се Маргарита, която си умираше да подхваща скандали и спорове, но бързо й минаваше. Накрая рано или късно се вслушваше в гласа на разума. — Ще тръгна по-рано и на път за летището ще ви доведа Лиля. Надявам се, че ще ви намеря вкъщи?
— Ще ме намерите — обеща Татяна, — никъде няма да излизам.
Разговорите с първата съпруга на нейния трети съпруг страшно я развеселяваха. Красавицата Маргарита с нейното разкошно стройно тяло и изумителните крака, прочути сред цялата кинаджийска общественост, не можеше и не можеше да проумее какво бе намерил съпругът й в рано напълнялата, натежала Татяна, при разговор със Стасов презрително я наричаше кравата със свинските очички и всячески демонстрираше недоумението си по повод странния избор на Владислав, който според нейните представи трябваше да има съвсем друг вкус. Когато се запозна с Татяна, Стасов вече от три години беше в развод с Маргарита, но това далеч не означаваше, че бившата съпруга бе престанала да се меси в живота на бившия си съпруг.
Естествено бившата съпруга люто мразеше новата, макар че нямаше никакъв повод за това. Рита имаше любовник, с когото сновеше от един международен фестивал до друг, и изобщо не възнамеряваше да се събира със Стасов, така че Татяна всъщност нищо не й бе отнела или откраднала. Но самият факт, че след нея — общопризнатата красавица, която се движеше в най-елитните кръгове на кинаджийската бохема — Стасов бе посмял да избере ей това, възмущаваше Маргарита Мезенцева, по мъж бивша Стасова, до дъното на душата и. И дори обстоятелството, че след развода не се намериха мераклии да се оженят за самата Маргарита, докато Татяна, която бе три години по-млада от нея, се омъжваше за трети път, тоест, дето се казва, беше много търсена жена — да, дори това обстоятелство не вразуми Рита и не я накара да се замисли.
Ако се налагаше да общуват, дамите съблюдаваха парламентарна учтивост и винаги се обръщаха една към друга с име и бащино, при което едната излъчваше отрова и презрение, а другата откровено се забавляваше. Сега Татяна Образцова беше на трийсет и пет и тринайсетте години следствена работа отдавна я бяха научили да не реагира на емоциите на събеседника си. Някои подследствени я обливаха с такава отрова и презрение, че в сравнение с тях Маргаритините изглеждаха най-много като изява на петгодишно хлапе на спектакъл в детската градина в сравнение например с играта на Михаил Улянов в Шекспировия „Ричард III“.
След четирийсет минути на вратата се позвъни. Без да влиза, Рита натика в антрето деветгодишната Лиля и буквално хвърли подире й сака с нейния багаж. Млясна детето по челото и му нареди да слуша татко си, след което влезе в асансьора и изчезна.
— Как върви училището? — попита Татяна, наблюдавайки с усмивка как момиченцето старателно развързва високите си боти.
— Както обикновено. Две отлични оценки — по аритметика и по руски. Лельо Таня, какво имаме за вечеря днес?
— Още не знам. Продукти много, само трябва да реша какво да сготвя от тях. Ти имаш ли някакви предложения?
— Моля ви, направете картофени пирожки с кайма — помоли Лиля. — Ужасно ги обичам, а мама не умее да ги прави.
— Може — съгласи се Татяна. — И татко ти ги обича. Макар че ние с тебе, Лилечка, не би трябвало да си ги позволяваме. За нашите фигури месото и картофите далеч не са най-доброто.