— А защо не съпруг? — учуди се Татяна. — Сигурно продавачката е била млада и красива и ти си решил да пофлиртуваш с нея, като скриеш положението си на женен мъж?
— Глупаче! Възпитаните хора никога не биха казали нещо лошо на един съпруг за съпругата му. А литературният агент е именно човекът, пред когото могат да изкажат критичните си забележки, ако имат такива. Между другото продавачката беше на средна възраст, доста над петдесет. Много образована лелка, кандидат на филологическите науки. И вместо да преподава руски език и литература в някой институт, по цял ден стои зад щанда, продава книги.
— Не си губи мисълта, Стасов! Та какви значи претенции имат читателите към мен? Не са им достатъчни сексът и насилието ли?
— Никога няма да се сетиш. Давам ти възможност да познаеш от три пъти. За всеки несполучлив опит ще ми слагаш в чинията по още една пирожка. Става ли?
— Започваме — кимна Татяна. — Малко динамизъм, много логически разсъждения.
— Слагай тук пирожка! Докато си блъскаш главата върху второто предположение, ще й видя сметката.
Татяна се замисли. В книгите й почти нямаше сцени на секс, побои и безумни схватки върху покриви — именно по това се различаваха от екшъните, които бяха предназначени за съвсем друга читателска аудитория. Именно такива забележки беше чувала от млади мъже. Какво ли можеше да не е харесало в произведенията й на хора, които се определяха като нейни почитатели?
— Тъжен финал… — колебливо предположи тя.
— Давай втората пирожка! Остава ти един последен опит.
— Ами ако не отгатна?
— Ако не отгатнеш, утре тръгваш с мен по магазините да купуваме домакински електроуреди. Разните там кафемелачки, кафеварки, месомелачки и тем подобни битови комплекти. Знам, че смяташ кухненската техника за богаташки глезотии и че можеш да готвиш прекрасно и само с помощта на ръцете си и ножа. Тебе Ирка те е разглезила — нали си седи вкъщи по цял ден и има сума ти време на разположение, пък и колко му е да сготвиш за двама! Така че за наказание, че не отгатна какви са възраженията на хората, ще дойдеш с мен да купим всичко това, а после ще го използваш. Е, какво ще кажеш, Татяна Григориевна? Измисли ли?
— Не всички сюжетни линии са доведени до логичния им край.
— Е, не знам — сви мощните си рамене Стасов. — Вярно, ти си имаш своя преценка, но забележките не бяха такива. Предаваш ли се?
— Предавам се.
— Само се намести по-здраво на стола, че да не паднеш. В книгите ти има сцени, където някой готви нещо. Та значи твоите почитателки са се опитвали да сготвят по твоите рецепти и резултатът не е бил вкусен. Е, не че не е бил вкусен, а като цяло нищо особено. А те са били сигурни, че ще излезе кулинарен шедьовър.
— Господи, Дима, та там няма никакви рецепти, просто понякога се случва да спомена, че например някой от героите готви задушени патладжани с домати. Не е описана никаква технология, никакви съставки. Естествено че с такава оскъдна информация не може да се сготви нищо свястно. Ами че това е криминален роман, а не готварска книга!
— Е, скъпа, каквото ми казаха, това ти съобщавам и аз. Книжарката ми каза да ти го съобщя. Ето, направих го. Така че прояви уважение към читателите си и когато съчиняваш поредната кухненска сцена, опиши по-подробно кое от какво се прави, в каква последователност, на какъв огън и в какви съдове. Благодаря, Танюша, всичко беше много вкусно. Лиля, ти научи ли си уроците?
— Да, татко, отдавна.
— Тогава изчезвай в стаята, приготви си дивана за лягане и лягай, прегърната с книгата! До десет часа можеш да почетеш.
Когато момичето излезе от кухнята, Татяна внимателно погледна мъжа си.
— Стасов, какво си намислил сега?
— Какво имаш предвид?
— Домакинските електроуреди. За какво ти е всичко това? Аз живея в Питер, Лиля — с майка си, ти прекрасно се самообслужваш, както сам се изрази, с помощта на ръцете си и ножа. За да се готви за един човек, изобщо не е нужно да се купува цялата тази скъпа техника.
— Таня, нека все пак се върнем към нашите проблеми. Искам да живееш тук. Много го искам. Ако не можеш да изоставиш работата си, и в Москва има остра нужда от следователи. Знам, сто пъти си ми казвала, че искаш да си отработиш стажа за пенсия, за да не си зависима от превратностите на съдбата. Моля, щом искаш това, продължи работата си тук. Макар че лично аз смятам, че трябва най-сетне да свалиш пагоните и спокойно да си останеш вкъщи, за да съчиняваш своите криминални романи.