— Лесно ти е да го кажеш. Ами ако утре вдъхновението ми секне и не успея да напиша нито една нова книга? С какво ще живея?
— Имаш съпруг, който ще те издържа. Надявам се, че не си забравила за съществуването ми? Печеля напълно достатъчно, за да издържам и теб, и себе си, и Лиля. Моля ти се, Танюша, зарежи тези глупости и се премести тук. Ти дори не си представяш колко ми липсваш. В края на краищата, ако се страхуваш, можеш да работиш заедно с мен. Тук вече нищо не зависи от творческото вдъхновение, а поръчки ще има винаги. Ще си извадиш лиценз за частна детективска дейност и ще използваш професионалните си знания. Представяш ли си колко хубаво ще ни бъде тук заедно? Хем най-сетне ще освободиш Ирочка, ще й оставиш апартамента — нека и тя си уреди живота. А домакинството няма да ти отнема много време — нали още утре ще отидем и ще купим всичко необходимо! И пералня — напълно автоматична. Само да натискаш копчетата. Ако искаш, ще ти купя дори и съдомиялна машина.
Тези разговори се водеха систематично вече цяла година. Стасов много искаше жена му да живее с него, а Татяна някак не гореше от желание да се премести в Москва. Но не е случайна приказката, че капката дълбае камъка. Напоследък тя започна да се поддава на придумките на мъжа си. И сега, седнала в тясната кухничка, след като бе нахранила мъжа си с вкусна вечеря, усещайки шумоленето на Лиля в стаята, старши следователят Татяна Образцова внезапно взе решение.
— Добре, Дима — тихо каза тя. — Ще се преместя. Прав си — семейството е по-важно.
Полилеят в стаята беше угасен, светеха два аплика и един лампион, но полумракът беше приятен и позволяваше да се вижда голямата фотография на стената: двама мъже в жокейски костюми стояха един до друг, хванали за юздите огромни мускулести жребци с лъскава, грижливо сресана козина. Лицето на единия мъж бе добре познато на Мила, пък и едва ли в днешна Русия би се намерил човек, който да не познава известния политик, един от кандидатите на проведените неотдавна президентски избори. Вторият мъж на снимката беше истински красавец — с мъжествено, добре изваяно лице — и именно с него Людмила Широкова щеше да се срещне само след половин час. „Какъв самец — нетърпеливо си мислеше тя, разглеждайки снимката, — просто разкошен! Остава и характерът му да не е свадлив и да няма много претенции. Да се чукаш с такъв без обвързване си е направо удоволствие.“
Тя седна на дивана с удобните меки възглавници, свали обувките си с високите токчета, подви крака и се намести удобно, като се постара вдигналата се пола да създава умерено, а не прекалено съблазнително впечатление. Знае ли човек какъв е характерът на този Дербишов — ами ако се окаже скромен като девица? Защото сигурно неслучайно има проблеми с жените, макар че ако се съди по външните му данни, не би трябвало изобщо да ги има. Дори от пръв поглед. Значи е налице някакво дефектче, нещо гнило. На този изложбен екземпляр не всичко му е наред. Но това не плашеше Мила, тя беше уверена в себе си, в своята привлекателност и в сексуалната си техника. Досега не бе имала проблеми с нито един мъж, а мъжете в живота на Людмила Широкова бяха десетки. Какви ти десетки, броят на партньорите й, включително случайните, еднократни, отдавна бе надхвърлил стоте.
Тя чуваше как Алик прави нещо ту в кухнята, ту в банята. И този беше интересен екземпляр, много своеобразен, но за съжаление не ставаше за традиционен секс. Ако не беше педи, Мила с удоволствие би запълнила с него времето си, докато чака Дербишов. Сексуалният й апетит беше вълчи и отдавна бе прехвърлил границите на обикновената готовност да си легнеш с първия срещнат. Дори влюбеният до уши Стрелников не можа да удовлетвори нейния необуздан стремеж към плътски наслади. Вярно, през първите седмици, след като се събраха, Стрелников буквално не я оставяше да стане от леглото, но това не можеше да продължи вечно. И то не поради неговата физическа слабост, макар че, ако си сложим ръка на сърцето, не се бе родил още мъжът, който би могъл сам да удовлетворява Мила Широкова що-годе продължително време. Просто на света съществуват работа, задачи, бизнес, необходими срещи и разговори. Стрелников не би могъл да прекарва по цели денонощия в леглото на жена си. Но тя и не изискваше това от него. Напълно й бяха достатъчни ярката му външност, парите му и начинът на живот, който й предложи. А с проблемите на секса тя все някак щеше да се оправи сама, имаше опит.
— Алик, какво правите там? — извика Мила.