— Не си фантазирай, Татяна не може да води това дело дори само защото работи в Питер, а не в Москва. И изобщо, доколкото знам, тя сега е в отпуск, със Стасов са били някъде на почивка и съвсем наскоро са се върнали в Москва.
— Виждаш ли — тържествуващо вдигна пръст Коротков, — значи все пак е в Москва. И на практика не твърде далеч от открития тук труп. Ама каква си, Аска, с тебе човек може да си умре от скука, не оставяш човек да помечтае, на бърза ръка му режеш крилата. Ужасна прагматичка си! У тебе няма нито капка романтика. Аз пък непременно ще кажа на Стасов, нека се позабавлява. И без това днес трябваше да му се обадя — обеща да ми помогне за ремонта на моето корито на колела. — Той прелисти книгата и подсвирна. — Обаче госпожицата до неотдавна се е излежавала под буржоазното слънце и се е къпала в капиталистическите морета. Отбелязвала си е страницата с бордна карта, но не шереметиевска, а чужбинска. И тенът й е съвсем скорошен.
Настя взе подаденото й картонче, на което се четяха датата, номерът на полета и мястото в самолета. От колата на милицията тя се обади на един приятел в Шереметиево-2 и го помоли да й направи справка за полета и за пътниците на съседните места, а после се върна при Коротков.
— Интересно — какво ли е правила на това бунище така нагиздена и с обувки на висок ток! — промърмори тя замислено и се обърна към експерта Зубов: — Олег, какво намери по обувките на госпожицата?
— Кал от това бунище — измуча вечно мрачният и недоволен от всичко Зубов, — какво друго можех да намеря!
— Значи е била убита тук. Ако по обувките й нямаше кал, можехме да предположим, че е била убита на друго място, а тук е докарана с кола и изхвърлена. Жалко! Надявах се всичко да е по-интересно.
— Ама и твоите надежди са едни, сестро! — упрекна я Коротков. — Прогресивната общественост се надява на светло бъдеще и на победа на демократичните реформи, а ти — потърпевшата да е била убита някъде на друго място, а не на бунището. Не ти ли е все едно къде точно са убили горката жена?
— Не ми е — завъртя глава Настя. — Убийството на една красавица на бунище мирише на дребен шантаж и изнудване, не ги обичам тези работи.
— Господи, Аска, ти наистина не си в ред! Има ли значение какво обичаш и какво не обичаш? Трупът си е труп. Един човек е убил друг човек — това е отвратително и няма какво да му се обича.
— Юрик, фактът, че едни хора убиват други хора, е обективна реалност, която ние с тебе не можем да променим. Така е било, така е и така ще бъде. Трябва да се примирим и да не правим от това трагедия. И след като труповете за мен са работа, и то ежедневна и заплащана от държавата, аз имам пълното право да обичам някои неща в тази работа и да не обичам други. Пак ли ще спориш с мен?
— Ха, ще споря — позасмя се в отговор Коротков, — човек трябва да е луд, за да спори с теб! Какво намери там, Олег?
Експертът Зубов, висок и прегърбен, седеше с кисела физиономия на земята, постлал под себе си пластмасова торбичка, и разглеждаше нещо, като същевременно държеше в ръце обувките, свалени от убитата.
— Абе пак някаква гадост, както винаги! — процеди той през зъби. — Не разбирам как е могла да оплеска с тази боя целите си високи токове.
Близо до Зубов се търкаляше изхвърлена от някого кутия с остатъци от синя боя, която беше изтекла на земята.
— Почвата тук е доста твърда, токът е висок единайсет сантиметра. За да потъне този ток докрай в земята, убитата е трябвало да тежи стотина килограма, а тя е най-много петдесет и пет, хайде нека да са петдесет и седем — вижда се с просто око. Ще ви направя точно изчисление, но и така си личи, че нещо тук не е нормално.
— Може би е носела нещо тежко? — предположи Настя.
— Четирийсет кила, че и повече? — скептично примижа Олег. — Укроти фантазията си, Настася. Погледни тялото — тази госпожица никога не е вдигала нещо по-тежко от сандвич. Мускулатурата й изобщо не е развита.
— Как тогава да си обясним това?
— Не прехвърляй от болната на здравата глава. Обясненията са твоя работа, моята е само да констатирам. Измисляй разни варианти — какво може да е мъкнала тази нещастница, а аз ще ти кажа върши ли работа обяснението ти или не.
— Олег, а възможно ли е тя просто да е скочила на това място от неголяма височина?
— Как пък го измисли! — изхъмка експертът. — Теоретично е възможно, тогава токът би потънал докрай в земята. Но на практика — откъде може да е скочила? От табуретка ли? Къде е тогава тази табуретка?
— Добре, не се ядосвай, ще помисля още. А в лабораторията огледай костюма й по-внимателно за микрочастици. Ако е носела такава тежест, сигурно я е притискала до себе си, нали не може да я е мъкнала на протегнати ръце? Трябва да са останали някакви следи.