Выбрать главу

— Настася, ти да не би да бъркаш професията си със следователската? — все така кисело избъбри Зубов, който не можеше да търпи да му дават указания, особено когато ставаше дума за абсолютно очевидни неща.

Истина беше — по закон право да нарежда и да поставя задачи на експерта има единствено процесуално лице, например следовател или съдия, а оперативните работници могат само плахо да го молят, жално търсейки погледа му с надеждата да видят там приятелско благоразположение. Да, но кой ли ги спазва тези закони? В действителния живот те отдавна са забравени.

Здрачаваше се и участниците в огледа на местопроизшествието започнаха полека-лека да се готвят за тръгване. Разбира се, можеха да включат прожекторите, но нямаше да е същото. По някакви свои причини те не обичаха да работят на изкуствено осветление, предпочитаха естественото.

— Анастасия Павловна! — чуха гласа на шофьора на една от колите. — Търсят ви по телефона.

Настя се затича към колата. Обаждаше се приятелят й Георгий, служител от милиционерския участък на летище Шереметиево-2. Той й съобщи, че на 13 октомври въпросната Людмила Широкова е пристигнала със самолета от Барселона. Нейното място е било 34-В в трети салон, пушаческия, а до нея на място 34-А е седял някой си Владимир Алексеевич Стрелников. Място 34-С е било свободно.

Ами добре, значи Стрелников. Именно от него трябва да започнат.

* * *

Доста бързо успяха да съберат основните сведения за загиналата — тя бе водила напълно легален начин на живот и практически нищо не бе крила от околните. До вечерта на следващия ден се разбра, че Людмила Широкова, след като завършила колеж със специалност хотелиерство и ресторантьорство, поработила известно време в хотел „Русич“, построен от една турска фирма, и през април заминала по покана на приятели за Турция, за да събере опит в хотели от международна класа. Върнала се през юни и възобновила работата си в „Русич“. Оттогава живеела с Владимир Стрелников, който доскоро е бил президент на Фондацията за развитие и подкрепа на хуманитарното образование, а от септември тази година бил на отговорна длъжност в апарата на Държавния комитет по висшето образование. На 13 октомври тя се върнала от Испания, където заедно със Стрелников прекарала две седмици в моден курорт. Какви планове е имала за 28 октомври — деня, когато са я убили — това никой не можа да каже достатъчно ясно. Родителите на Мила изобщо не бяха в течение на живота й, тъй като дъщеря им отдавна живеела отделно и не ги посвещавала в проблемите си. Сутринта отишла на работа и когато смяната й приключила, си тръгнала. Никой не забелязал в поведението й нещо необичайно, не станало дума и къде тя смята да прекара вечерта.

Според служителите на хотел „Русич“ Мила Широкова била голяма любителка на секса в неговите най-разнообразни прояви. Не се хвърляла на вратовете на мъжете, но това не било и необходимо: те сами на драго сърце търсели познанство с нея — русокосата синеока красавица, така че тя трябвало само да направи избора в конкретен момент. Не била снобка, което понякога е присъщо на красивите жени, не смятала, че да легнат до нея са достойни само красиви и богати мъже, или ако не са красиви и богати, тогава поне известни или в краен случай — талантливи. Не, Мила си лягала с всякакви мъже, стига те да й харесвали. Веднъж можела да влезе в луксозния апартамент на южноафрикански бизнесмен, пристигнал в Русия за бизнес с диаманти, друг път — да се уедини в свободна хотелска стая с хамалина, обслужващ ресторанта. Въпреки това й поведение колегите имали добро отношение към нея, защото било невъзможно да й се разсърди човек. Когато след поредната сексуална вихрушка се връщала на работното си място, тя запалвала цигара и казвала през смях:

— Представете си, момичета, пак не се удържах. Абе каква съм такава уличница, а? Мозъкът ми сигурно не е в главата, а някъде около венериния хълм. Някой ден здравата ще си изпатя. Ах, момичета, колко ми харесва този мъж! Страхотен е…

Мила спокойно и сякаш учудено произнасяла на глас думите, които при други взаимоотношения можело подигравателно да й тръснат в лицето. И никой не намирал сили да я мрази. Пък и за какво да я мразят?

За Турция Широкова заминала заедно с Люба Сергиенко, а се върнала сама. Преди да заминат, Люба работела в същия хотел и било напълно естествено да питат Мила за приятелката й.