— Любка се нареди добре там — с усмивка отговаряла Мила, — като си дойде, тя сама ще ви разкаже всичко.
Реакцията на хотелския персонал на въпроса за Владимир Стрелников беше неочаквана.
— Бъркате нещо — каза на Коротков старшата администраторка. — Стрелников имаше връзка с Люба, а не с Мила.
— Сигурна ли сте?
— Господи, разбира се! Безброй пъти е идвал да взема Люба от работа, и сутрин я докарваше, и изобщо тя дори не криеше, че отдавна живее с него. Казваше, че той щял да се разведе и да се ожени за нея. Не, не, грешите, Стрелников ходеше с Любочка, а не с Мила.
— А какво става със Сергиенко, още ли не се е върнала? — попита Коротков.
— Не. Тя непременно щеше да ни се обади, ако се беше върнала, сигурна съм.
Още половин ден проверки показаха, че старшата администраторка на хотел „Русич“ не е достатъчно информирана. Тя не знаеше не само за връзката на Людмила Широкова с любовника на нейната приятелка Люба Сергиенко, но и че Люба вече се е върнала. Оказа се, че Люба си е дошла в Русия още в началото на октомври, но наистина не се е обадила в хотела. Нещо повече — тя се прибрала вкъщи едва преди пет дни, макар че минала през паспортния контрол на Шереметиево-2 три седмици по-рано.
— И къде, ако мога да попитам, е живяла през това време? — каза Настя Каменская, след като изслуша Коротков. — Да не би у ново гадже?
— Защо не? Напълно е възможно. Под южното слънце могат да се зародят какви ли не романи. Запознала се е с някого в чужбина, върнала се е с него и е прекарала три медени седмици. Спокойно, Ася, бързо ще изясним това. Утре сутринта ще разговарям със Сергиенко.
— Юрка, непоправим си. Само любов ти е в главата. Не ти ли хрумва, че Сергиенко може да се е върнала и като е научила, че най-добрата й приятелка е съблазнила любовника й, е останала три седмици в нелегалност, за да подготви кърваво отмъщение? Не я закачай утре, по-добре за два дни подготви нещата, за да бъде разговорът ви по-ефективен. Ако в моята версия има някаква истина, Любов Сергиенко ще се окаже заподозряна номер едно.
— Заподозряната Любов! — патетично възкликна Коротков. — Разкошно заглавие за бестселър, ако любов се напише с малка буква. Аска, не се мръщи и не се опитвай да развалиш настроението ми — днес то е изключително добро, наистина това не ми се случва често.
— Слушай, веселяко, я се стегни — усмихна се Настя — и давай да се захващаме за работа. Между другото, като стана дума за бестселъри, ти каза ли на Стасов за книгата, намерена край убитата?
— Естествено. Той дълго се шегува по този повод и крои планове как по-засукано да поднесе тази новина на Таня. Аска, мисля, че се разболяваш.
— Откъде ти хрумна? Зле ли изглеждам?
— Изглеждаш страхотно, но неизвестно защо не пиеш кафе. Седя в кабинета ти вече цял час и през това време ти не изпи нито една чашка кафе. Как да разбирам този факт?
— Елементарно, детектив Коротков. Кафето ми свърши. А нямам с какво да купя нов буркан, парите ми свършиха едновременно с ароматния кафяв прашец. Така че седя и страдам.
— Защо мълча досега? Включвай бързовара, аз ей сега ще донеса кафе.
— Откъде?
— Ще изкрънкам оттук-оттам. Ти нямай грижа, нали затова съм детектив — за да търся и намирам. В края на краищата ще открадна от нечие бюро.
Настя включи бързовара, извади от бюрото си чашките и захарта и точно тогава звънна телефонът.
— Настася Павловна, ти още ли ме обичаш? — чу тя веселия глас на винаги жизнерадостния Стасов.
— Страстно! — отвърна Настя. — Здрасти, Владик.
— Здравей. Коротков ми съобщи цял потресаващ сюжет за криминален роман. Да не ме лъже?
— Не, честна дума, така си беше.
— А коя книга намерихте?
— „Обърни се и си тръгни“.
— С твърда черна корица?
— Сиво-синкава. Джобен формат, мека корица. Интересуваш ли се от още подробности?
— Не аз, а Танюшка. Тя иска да говори с тебе. Много ли си заета?
— Стасов, за теб и за жена ти винаги съм свободна. Тебе просто страстно те обичам, а на Таня съм задължена и служебно, нали тя ми помогна да заловя Палача. Дай й слушалката.
— Добър ден — разнесе се в слушалката мек гръден глас.
— Здравей, Танюша! Как върви почивката?
— По-добре от работата — разсмя се Татяна. — Я кажи, вярно ли е, че убитата е била облечена в светлозелен копринен костюм и с обувки на високи токове?
— Абсолютно вярно. Да пукна, ако не беше така! — закле се Настя.
— Красива блондинка с хубав слънчев тен?
— Точно така! — учудено проточи тя. — А ти как се сети?
— Не съм се сетила, Коротков ми каза. Настя, мисля, че аз я видях.