— Не виждам нищо особено. Момичетата са тръгнали заедно, и двете са били измамени и са търсили начини да спечелят пари, за да се приберат. Пътищата им са се разделили, всяка е печелела, както е умеела. А любовта… тя е друго нещо. Нещо крехко. Днес я има, утре я няма, край, умряла е от старост. Нали и Люба навремето отне Стрелников от жена му? Така че между момичетата не може да е имало никакви сметки за разчистване. Не са си дължали нищо. Не е ли така?
— Така е. Щом ние с тебе, Лара, смятаме така, значи наистина е така. Нали?
— Абсолютно! — отсече Лариса Томчак и взе козметична салфетка, за да почисти от кожата си остатъците от непопилия крем.
И така между тях бе казано всичко. Добре беше, че се разбраха от половин дума и стигнаха до общо мнение.
Същата вечер, когато се прибра вкъщи, Лариса се обади на Люба.
— Исках да ти кажа… — колебливо започна тя, после продължи по-решително: — Аз те видях.
— Така ли? — равнодушно отвърна Люба. — И какво сега?
— Не се тревожи. Нищо няма да кажа. Разбира се, не биваше да го правиш… Но няма значение, сега вече няма никакво значение. Нея вече я няма и това е важното.
— Да — глухо потвърди Люба, — нея вече я няма. А всичко останало няма значение.
Юра Коротков се вслуша в съвета на Анастасия да не закача Люба без предварителна разработка и реши да разпита за нея по-подробно приятелите на Стрелников. И тогава се разбра, че онези почти три седмици, а по-точно — деветнайсет дни след завръщането си от Турция, тя е прекарала не у някакъв любовник, а в жилището на семейство Томчак. Наистина самият Вячеслав Томчак през това време бил предимно на вилата, но все пак два-три пъти си идвал в Москва, видял в дома си Люба и научил от жена си за нейната печална турска епопея.
— Изглеждаше много потисната — разказа той на Коротков, — мисля, че дори почти не разбираше какво става около нея. Бих казал, че беше в шок. Представете си: толкова да страдаш в чужбина, така да мечтаеш да се върнеш у дома и да научиш такова нещо… Не стига, че Володя не я е чакал, но и се е свързал с приятелката й, която е постъпила с нея толкова подло в Турция, като я оставила без пари и я принудила да плати собствените й дългове.
— Кажете: вие добре ли познавахте Широкова?
— Не, изобщо не я познавах. Когато Володя се раздели с жена си и заживя с Люба, ние я приехме като негова бъдеща съпруга и общувахме с нея доста често. А когато се появи Мила, отначало дори не знаехме, че е приятелка на Люба. Мислехме си, че е някакво леко увлечение, докато Люба отсъства — напълно простимо. После се оказа, че нещата далеч не са толкова прости, че Мила здраво се е вкопчила в Стрелников и че за Люба вече няма място до него. Всичко това стана през лятото, а от първи септември ние вече не работим със Стрелников. Така че имам доста смътна представа за Мила. Много по-добре познавам Люба.
— Как мислите, възможно ли е Люба Сергиенко да е искала да си отмъсти на Мила?
— Защо не? — отвърна Томчак на въпроса с въпрос и се позасмя. — Като нищо. Има мотив, и то доста солиден. Има за какво да си отмъщава. Още повече че Любаша е рядко злопаметно същество, с години не забравя обидите, нищо не прощава току-така. Защо, вие сериозно ли я подозирате?
— Не, какво говорите! — успокои го Коротков. — Просто проучвам нещата. Не знам, може да се наложи и да я заподозра. Но засега нямам такива основания. Как мислите, Вячеслав Петрович, би ли могла Люба да ми каже някои полезни за следствието подробности за убитата си приятелка?
Въпросът беше абсолютно идиотски и Коротков го зададе не за да чуе отговор по същество. От онова, което до днес бе успял да научи за Людмила Широкова, излизаше, че може да я е убила не само Люба Сергиенко, но и самият Стрелников, ако е научил за креватните похождения на своята любима. И ако подозренията му относно Стрелников не бяха безпочвени, неговите верни приятели Томчак и Леонтиев щяха да направят всичко възможно, за да отдалечат нахалните оперативни работници от своята среда. Сиреч да пасат по чужди ливади, няма защо да газят нашата тревица. И ако Томчак дълбоко в себе си подозираше, че приятелят му може да е станал убиец, сега щеше да започне да уверява Коротков, че Люба не би му разказала нищо ново, още по-малко пък нещо лошо за своята загинала приятелка.
— Разбира се — отговори Томчак, — но само до определени граници. Доколкото разбрах, през последната половин година те не са общували и след завръщането си от чужбина дори не са се срещали. Така че Люба едва ли би могла да ви каже нещо съществено за живота на Мила през последните месеци.