— А какво твърдяха твоите опоненти?
— Юра и Коля ми се присмяха и казаха, че понятието женска солидарност ти е чуждо и че ще ми издереш очите само ако се опитам да кръшна. Вярно — не бяха на едно мнение относно формата на издиране на очите. Коля твърдеше, че веднага всичко ще забележиш, но ще си премълчиш и ще се постараеш да моделираш ситуацията така, че да се разочаровам от почитателя си и да изгубя всякакво желание да флиртувам с него. Юра пък каза, че това не било в твоя стил. Главното ти оръжие била убийствената прямота, нямало защита срещу нея. Напред с рогата… Коротков прогнозира, че ти по-скоро светкавично ще ми се скараш и ще разкриеш пред изумения ми поглед цялата глупост и лекомислие на поведението ми. Така и стана. Аз позорно изгубих обед за десет души. Но пък свърших нещо полезно за теб.
— Какво?
— Разбрах кой от колегите ти те познава по-добре. Настя…
— Да?
— Трябва да поговоря с теб. Само че те моля да не се притесняваш. Ако решиш да ми откажеш, направи го, без да мислиш много. Разбирам: молбата ми ще изглежда глупашка и отказът ти ще бъде за мен съвършено естествен. Готова съм за него.
— Но за какво става дума? Какви са тези дълги предисловия?
— Разбираш ли, Стасов настоява да се преместя при него в Москва. Всъщност почти ме придума. Готова съм да напусна Питер. Но ми е трудно да реша какво да правя с работата — да си продължа следствената или да захвърля пагоните и да напусна.
— Окончателно да напуснеш? — недоверчиво попита Настя. — А не ти ли се вижда рисковано? Ще останеш без пенсия…
— Тъкмо за това ми е думата. Стасов смята, че трябва да си седя вкъщи и да пиша книги. Разбира се, това би било идеалният вариант, но аз винаги се страхувам, че всяка завършена книга ми е последната, че няма да имам повече нито сили, нито вдъхновение, нито талант и не ще успея да напиша нищо ново. С какво ще живея тогава? Да увисна на врата на Стасов ли? Това категорично не бих приела. Цял живот съм се издържала сама, вече съм на трийсет и пет и е късно да променям навиците си. Стасов смята, че бих могла да работя заедно с него или в „Сириус“ — в отдела по сигурността, или да си извадя лиценз и да му помагам при изпълняването на частни поръчки. Но ми се иска да проверя дали съм в състояние изобщо да върша такава работа.
— Таня, та ти си следовател с дълъг стаж! — учуди се Настя. — Какви други доказателства ти трябват? Довеждала си до успешен край такива дела!
— Не е съвсем същото. Да бъдеш следовател, процесуално лице, официален представител на правосъдната система, да имаш право да задаваш въпроси и да изискваш отговори — това далеч не е същото, като да бъдеш детектив. Вие, оперативните работници, сте безправни същества. Извинявай, Настюша, ако ти говоря обидни за теб неща, но по същество съм права и ти го знаеш. Та вие нямате никакви права. Само да молите и да придумвате. Всичко е въпрос на добра воля, на съгласие, ако ги няма — действате с хитрост, измама, уловки. А когато се наложи — и със сила. Затова на вас престъпниците ви разказват много неща, които после за нищо на света няма да повторят пред следователя. Защото престъпниците най-добре знаят, че да кажеш нещо пред следователя за протокола означава да дадеш показания, които имат процесуална тежест, а да признаеш всичко пред оперативен работник нищо не означава. Такова признание не върши работа пред съда. Оперативният работник може до прегракване да повтаря, че престъпникът му бил казал еди-какво си и еди-какво си и бил признал, че е извършил убийство, а престъпникът само ще хихика и ще отрича, ще разправя, че онзи лъже, пък и да е казвал такова нещо, само се е пошегувал. Че изобщо си е такъв шегаджия. С една дума мисълта ми е, че психологията на дейността на следователите и оперативните работници е съвършено различна — и професионалните изисквания към тях също са различни. Аз може да съм добър следовател, но да не ставам за детектив. А може и да ставам. Ето това искам да проверя.
— Искаш да поработиш върху убийството на Широкова ли?
— Неофициално. За да не попреча на някого от вас и да не навредя. Идеалният вариант според мен е да изпълнявам каквото ми възложите, а не да действам самостоятелно. Но разбирам, че вашият началник няма да позволи.
— А настояваш ли да му кажа за теб?
— Ти ще решиш. Но безсмислено е да криеш — няма начин да не се разбере. Само дето ще си имаш излишни неприятности.
— Така е — въздъхна Настя. — Мисля, че Гордеев ще забрани. Макар че в това няма нищо лошо. Но можем да ти възлагаме такива задачи, че участието ти изобщо да не проличи. Например под какъвто и да било претекст да разприказваш обитателите на някой блок, да разбереш кой от тях е виждал или знае нещо, което ни интересува, а после вече конкретно при тези хора да отидат Коля или Юра Коротков, дори и аз. И ако, не дай си боже, Гордеев научи, свидетелят честно ще каже, че е разговарял именно с тези оперативни работници. А за теб няма и да си спомни.