— А защо не на теб? Смяташ ли, че аз принципно се различавам и от теб, и от следователя Олшански?
— Да. Ти умееш да заставяш хората да виждат в тебе красавица. Във всеки случай — една привлекателна жена. Това винаги обезоръжава хора като Стрелников. Той и подобните нему смятат, че светът изобщо съществува само за красивите хора, а грозничките са просто едно недоразумение на природата, фирата на господ бог. Те с лекота и без да се замислят лъжат такива като мен и Костя Олшански, защото не сме красиви, изобщо не сме достойни да чуем истината, изречена от техните уста. С такива като теб не им е толкова лесно. Грубо казано, искам да накараш Стрелников да пропее. Влез в контакт с него, измисли легенда, размърдай го, накарай го да каже, а още по-добре — да направи неща, които по-късно силно ще го затруднят, захване ли да лъже при общуването със следователя. Вържи му ръцете.
— Значи ти си сигурна, че той е знаел истината за Широкова?
— В нищо не съм сигурна. Но искам да знам какво е станало в действителност. Да знам със сигурност, а не да разчитам на думите на Стрелников…
— …на когото не вярваш — добави Татяна.
— Да, на когото не вярвам. Който е прекалено красив, за да му вярвам, и прекалено уверен в себе си, за да ми е симпатичен. Изобщо, Танюша, навремето в живота ми се случи една сърцераздирателна история, след която красивите мъже престанаха да съществуват за мен. Аз не ги виждам, не ги забелязвам. И е напълно естествено, че не им и вярвам, това е като две и две — четири.
— Я стига! — махна с пухкавата си ръка Татяна. — Стасов ми е казвал какъв съпруг имаш. Нали няма да кажеш и за него, че е грозен?
— Няма — съгласи се Настя, включи бързовара и извади от бюрото чашките, захарта и новичък, купен едва днес най-сетне буркан кафе „Капитан Колумб“, — права си, Чистяков не е грозен. Той е мъж, привлекателен във всяко отношение. Но аз го познавам от петнайсетгодишен, с други думи — вече цели двайсет и една години. Когато се запознахме, беше рижав, дългунест, непохватен скакалец. При това — абсолютно гениален. От гениален рижав скакалец впоследствие можеше да се превърне в какво ли не — например в ужасен луничав грозник или в разкошен мускулест двуметров Аполон без капка мозък в главата, а може би и в прегърбен, заядлив, неосъществен гений. За мен щеше да има значение единствено качеството на мозъка, а външните данни — никакво. Просто извадих късмет, защото той запази гениалния си мозък, а външността му съществено се подобри в сравнение с положението преди двайсет години. Но ако беше станал луничав грозник, аз пак щях да го обичам толкова силно. Чай ли искаш или кафе?
— Чай. Защо ли не изляза да се поразходя? Сигурно ти преча.
— Изобщо не ми пречиш, ние с теб работим. И освен това чакаме Селуянов да ни каже нещо умно.
Но до изтичането на обещания от Селуянов час и половина оставаше още много време. Настя мълчаливо пиеше силното горещо кафе и се опитваше да подреди късчетата мисли, които се вихреха в безреда в главата й. Лошо е, когато в едно дело за убийство не се очертава нито една версия, обясняваща причината или мотива за престъплението. Но е също толкова лошо и когато тези версии са прекалено много. Колкото повече са версиите, толкова повече трябва да разчиташ на интуицията си и да решаваш коя да предпочетеш, коя да разработваш на първо място, а коя — да отложиш за по-късно. И съответно толкова по-голяма е вероятността да сгрешиш. Защото да избираш значимото и да определяш второстепенното се налага винаги когато не достигат хора и време. То пък и кога ли са стигали!
Владимир Алексеевич Стрелников. За вечерта, когато е било извършено убийството на Широкова, има алиби, но доста крехко. Коротков сега проверява това алиби, но междувременно трябва да се докаже и мотивът. Стрелников може да е имал само един мотив — неудържимата и безконтролна сексуалност на Людмила. Но дали е знаел за нея? С това трябва да се заеме Татяна.
Любов Сергиенко. Мотивът е налице. Алиби няма. Постоянно я наблюдават и резултатите от това наблюдение говорят, че тя се държи не както би се държал човек, макар и оскърбен, измамен, но с чиста съвест. У нея се забелязва изключително тежка депресия, при което поведението й се е променило рязко от момента на гибелта на Широкова. Разбира се, Сергиенко е кандидат номер едно. Настя си припомни протокола от разпита й, който бе прочела при следователя Олшански: