Поговориха си още двайсетина минути, точно колкото бе нужно, за да спазят приличието и да изпият по чаша чай. Татяна задаваше въпроси и на някои от тях получаваше отговори, но по-често Вячеслав Томчак избягваше подробностите. Едно беше съвършено очевидно: той старателно избягваше да говори за каквото и да било, свързано по един или друг начин с Люба Сергиенко. Татяна разбираше, че и на въпроса къде е работила Мила Широкова той не бе отговорил пак поради същите съображения.
След като допи чая си, тя учтиво се сбогува и се запъти към гарата.
— Ето на — тържествуващо каза Настя, — знаех си аз, че на този Стрелников не може да се вярва. Таня, ти ми донесе безценна информация.
— Имаш предвид посещението на Стрелников на вилата на Томчак?
Те седяха в кухнята в жилището на Стасов. Татяна пиеше чай, а Настя лапаше с апетит изумително вкусните сарми, сготвени от Татяна.
— Танюша, ти си мой кумир! — бъбреше тя с натъпкана уста. — Не само че си прекрасен следовател и талантлива писателка, но умееш и да готвиш. Освен това си красива жена. При никакви обстоятелства не бих могла да се меря с теб. Така че ще ям сармите ти, изпълнена с черна завист.
— Не пресилвай де! — засмя се Татяна. — Никой няма полза от факта, че ме бива да готвя. В Питер с това се занимава моята зълва, а тук просто се забавлявам, представям се пред Стасов като примерна съпруга, но той прекрасно знае, че това е само илюзия. Нямам нито сили, нито време за готвене. Колкото до красотата — и тя е зрителна измама. Просто искам да бъда красива, за мен това е важно, тъй че се старая. А ти не искаш и затова не се стараеш. И хайде стига с тези приказки, нека се върнем към Стрелников. Да ти сложа ли още? — попита тя, като видя опразнената за мигове чиния.
— Не, ей сега ще умра от лакомия. Стигнахме дотам, че много ми се иска да разбера защо той е ходил у Томчак.
— Може пък наистина да е искал в тежкия момент да бъде в компанията на близък приятел? — предположи Татяна.
— Танечка, ако е така, той е не само красив, но и абсолютно безсъвестен тип. Спомни си как буквално е метнал близкия си приятел, когато е напуснал фондацията. Нали ти дадох да чуеш касетата с разговора на Коротков с Лариса Томчак?
— Да, в този случай Стрелников би трябвало да е сигурен в абсолютната преданост на Томчак. Колкото и тежък да е моментът, аз не бих рискувала да отида с мъката си при човек, когото съм обидила или подвела. Дори да съм абсолютно безсъвестна, както се изрази ти, просто бих си помислила, че оскърбеният от мен човек няма да може да ме утеши и подкрепи морално, а ще започне да си изяснява отношенията с мен. Права си, не е отишъл за това. И обърни внимание: в разговора с Коротков Томчак е разказвал за Люба Сергиенко, а с мен се страхуваше дори да се доближи до тази тема. Вероятно Стрелников е отишъл, за да го обработи. И е успял. Сега приятелите няма да говорят пред хората за любовните перипетии на своя шеф. Естествено — нали репутацията му ще пострада, ако тази история се разчуе.
— Ще пострада, да — въздъхна Настя. — Но аз подозирам, че тук има още нещо.
Татяна вдигна глава от чашата с вдигащ пара чай и внимателно погледна Настя. Тя беше опитен следовател и разбираше как тече мисълта й без каквито и да било допълнителни обяснения.
— А следователят ще те разбере ли? — попита.
— Надявам се. Нашият Костя Олшански е свестен човек.
— Свестен човек — това не е професия — отбеляза Татяна.
— Да, разбира се, но искам да кажа, че той ми има доверие и обикновено се вслушва в логични доводи. Разбира се, въз основа на гола интуиция работим ние, оперативните работници, а той, както и ти, трябва да се опира на факта, но обикновено не отхвърля логичните съображения. — Настя се пресегна към телефона и бързо набра някакъв номер. — Константин Михайлович, аз съм. Току-що се разбра, че Стрелников е ходил в петък на вилата на Томчак… Не знам… Да, и аз имах предвид това… Така ли? Добре, ще помисля.
Тя затвори телефона и мълчаливо си наля кафе. Татяна я наблюдаваше насмешливо, докато пресилваше сармите от тенджерата в дълбок кастрон.
— Обзалагам се, че знам какво ти е казал следователят. Наредил ти е да измислиш как да излъжеш прокурора, за да получите разрешение за обиск на вилата на Томчак. Отгатнах ли?
— Именно. Ужасяващо проницателна си.
— Ами просто всички следователи сме еднакви! — разсмя се Татяна. — И аз на негово място щях да кажа същото. Хората, които не знаят думата интуиция, са прокурорите. Аз мога да имам безгранично доверие на оперативните работници, с които работя, напълно да разчитам на техния професионализъм, опит и интуиция, но когато тръгвам да искам от прокурора санкция за някакво действие, оставям цялото си доверие на купчинка на бюрото и вместо него, вземам със себе си някаква изящна и абсолютно непроверяема лъжа, която ще прозвучи убедително на прокурора.