— Кой е? — попита за всеки случай.
— Отворете, моля — чу се глас иззад вратата. — От дружеството на евангелистите съм.
Люба бързо отвори вратата. Всичко, свързано с църквата, будеше у нея доверие и някак болезнено я привличаше. Озова се пред млада жена с израз на безгранично търпение върху гладкото обло лице и с добри очи.
— Извинете за безпокойството — каза тя, плахо усмихната, — ще ми позволите ли да ви задам няколко въпроса?
— Да, моля — с готовност отговори Люба.
— Вярвате ли, че Бог е един за всички?
— Да — бързо отвърна тя.
— А как мислите, с какво може да си обясним тогава съществуването на няколко религии? Смятате ли, че нашият, християнският Бог, и например Аллах са един и същи бог?
— Да, мисля, че е така.
— Но нали ученията са съвсем различни? И дори си противоречат. Означава ли това, че една от религиите е правилна, а останалите — неправилни?
— Не — твърдо отговори Люба, — всички религии са правилни. Просто са се създавали в различни условия — имам предвид различните цивилизации, култура, климат, ако щете! Всяка религия е правилна за народа, който я изповядва.
— А вие самата вярваща ли сте?
— Да.
— Тогава позволете ми да ви подаря нашите книги. Ще ви бъде интересно да прочетете разсъжденията на теолозите по този въпрос. Ние разпространяваме книгите си безплатно, искаме хората да се замислят, тогава може би ще се обърнат към Господ и ще намерят в Неговото учение отговори на много въпроси, които ги измъчват.
Младата жена подаде на Люба две книжки, едната съвсем тъничка, другата — малко по-дебела, с яркочервена корица.
— Благодаря — усмихна се Люба, тайно зарадвана, че странният и твърде сложен за нея разговор свърши толкова бързо и лесно. Когато бе отворила вратата, не бе предполагала, че ще трябва да води разговор за неща, за които всъщност никога не се бе замисляла и които изобщо не я интересуваха. Беше си помислила, че ще й поискат нещо за бедни и болни хора и беше готова да даде пари, като по този начин направи най-дребното, с което би могла да измоли прошка от Него. А се оказа, че й предлагаха да води едва ли не теософски разговор.
— Ще ми позволите ли да ви посетя отново след няколко дни, за да ми кажете дали нашите книги са ви харесали? Може би у вас ще се породят въпроси, които бихме могли да обсъдим. Ако съдържанието на книгите ви заинтересува, с удоволствие ще ви поканя на някое събрание на нашето дружество…
— За съжаление едва ли ще ме намерите вкъщи — побърза да каже Люба. — Денем обикновено съм на работа и се прибирам много късно. Днес ме заварихте съвсем случайно, взела съм си компенсация.
— Много жалко — огорчи се жената. — Извинете за безпокойството и ви благодаря за разговора.
Люба с облекчение затвори вратата и се върна в стаята си. Седна на дивана и започна да разглежда книгите. Едната от тях, червената, се оказа Новият завет, втората, по-тъничката, се казваше „Най-хубавият подарък е животът“ и имаше подзаглавие „Евангелие от Йоана“. Тя почувства как й премаля отвътре. Най-хубавият подарък е животът. Животът е най-хубавото, най-ценното, най-прекрасното, което Бог може да подари на човека. А тя, Люба, посмя да се усъмни в това и да пожелае смъртта на друг човек. Бог е решил да даде живот на Мила Широкова. Ами че той не може да не е видял какъв е станал този живот и колко страдания причинява Мила на други хора, но не й го е отнел, защото такава е била Неговата воля, Неговото решение. А Люба посмя да промени решението Му по своя воля. Няма прошка за нея…
Тя четеше напосоки отворената книга и й се струваше, че пелена пада от очите й. Не другите хора ни карат да страдаме заради тяхната зла умисъл, не, Господ ни праща изпитания, за да се закалим, да укрепим духа си, да надникнем вътре в себе си и да видим кое всъщност е важното и ценното, а кое — овехтялото и преходното. Страданието пречиства и това означава, че изпратеното от Него послание е призвано да ни промени, да ни направи по-добри, по-силни, по-милостиви. Нашият Господ вижда всичко, Негово е решението да не допусне да страдаме и щом го допуска, значи такава е волята Му. Той най-добре знае кое е правилното. Той най-добре знае на кого да праща изпитания. Тя не издържа на изпитанията, прекърши се, падна духом и тръгна по онзи погрешен път, за който винаги я е предупреждавал Господ: по пътя на възмездието. Не бива да желаеш смъртта на друг човек, защото само Всевишният знае на кого да дава живот и от кого и кога да го отнема.