— Какво ви безпокои? — неприветливо попита тя, отваряйки медицинския картон.
— Явно някакво нарушение — спокойно отговори момичето. — Менструацията ми закъснява.
— Кога беше последната?
— В средата на декември.
— Водите ли полов живот?
— Не.
— На колко сте години?
— Деветнайсет.
— Болки, други оплаквания?
— Боли ме глава и често ми се гади. Това е, няма друго.
— Съблечете пуловера.
Лекарката стана и започна да опипва млечните жлези на пациентката.
— Съблечете се и легнете на стола! — мрачно изкомандва Албина.
Момичето влезе зад паравана и започна да се съблича. Албина продължи да пише в картона, после захвърли писалката на бюрото и отиде при гинекологическия стол. Звъннаха инструменти, после Лариса чу възмутения глас на лекарката:
— Абе ти защо ме будалкаш?
— Не ви будалкам — стъписано отговори момичето. — Наистина имам някакво закъснение…
— Закъснение имала! — кресна Албина. — Бременност имаш, а не закъснение. Хайде де, ще ми се прави на девица. Да не си дошла в цирк? За развлечение? Кого искаш да мамиш?
— Ама не, грешите. Не може да съм бременна. Аз никога… Сигурно е тумор…
— Обличай се! — рязко каза лекарката. — И не ми давай акъл! Все някак мога да различа бременност от тумор. Вече си на десет-единайсет седмици. — Тя изхвърча като фурия иззад паравана, седна зад бюрото и отново взе картона. — Никакъв срам нямат вече! — на висок глас дуднеше тя, докато пишеше бързо в картона. — Имат лекарите за пълни глупаци. Никога не била… хайде де… Божият вятър я е издул. Сигур развратничат още от детската градина, пък после се чудят на закъсненията… Какво поколение расте, не, направо не разбирам какво е това поколение!
Момичето излезе иззад паравана, напълно облечено, и Лариса остана поразена от промяната у него. Лицето му приличаше на маска — застинало и страшно.
— Истина ли е? — попита то с някак помъртвял глас. — Наистина ли съм бременна?
— Не, пошегувах се! — озъби се Албина Леонидовна. — Нали ти казах: десет или единайсет седмици. Руски не разбираш ли? Сядай, сега ще ти напиша направление.
— Какво направление? — тъпо попита момичето.
— За изследвания. Нали ще правиш аборт?
— Аборт ли? — повтори момичето, сякаш не разбираше какво му говорят.
— Ами да. Или ще раждаш?
— Не знам.
Тя стана и тръгна към вратата. Това беше толкова неочаквано, че нито Албина, нито Лариса успяха да продумат. Първа се оборави лекарката.
— На — каза тя и подаде на Лариса бланките с направленията за изследвания. — Настигни я и й ги дай. Така или иначе изследванията трябва да се направят.
Лариса скочи и изтича в коридора. Момичето никъде не се виждаше. Лариса отиде до външното стълбище и я видя — застанала под дъжда без палто, вцепенена, прегърбена.
— Слушай — Лариса внимателно я докосна по рамото, — ти наистина ли не знаеше?
Тя мълчаливо поклати глава.
— Но как може да е станало?
— Знам — тихо отговори момичето. — Станало е на Нова година. Аз не бива да пия изобщо — на пръв поглед не се напивам, но после изведнъж заспивам. И нищо не усещам. Само тогава може да се е случило.
— Ах, гадове! — разгневена, извика Лариса. — Поне знаеш ли кой го е направил?
Момичето отново поклати глава.
— Може би приятелят ти? — предположи медицинската сестра. — С него ли посрещахте Новата година?
— Не, с компания. Нямам приятел.
— Господи, горкичката! Но все пак можеш да разбереш кой го е сторил. Познаваш всички от компанията, нали?
— Разбира се. Те са от моя институт. Но няма да правя разследване.
— Защо? Трябва да го намериш и да кажеш…
— Не. — Момичето изрече това толкова рязко и категорично, че Лариса не можа да продума повече. — Нищо не трябва. Няма да го търся.
— И ще оставиш нещата така? Ами че ти си била изнасилена, разбираш ли това? Отнели са ти девствеността, а и са се възползвали от безпомощното ти състояние. Та това подлежи на наказателна отговорност! Още днес иди в милицията и напиши заявление, чуваш ли!
— Не. Никъде няма да отида. Благодаря ви за съчувствието. Довиждане. — Тя се обърна и си тръгна.
— Чакай! — извика след нея Лариса. — Не си взе палтото!
Момичето мълчаливо се върна в зданието и след няколко секунди излезе на улицата, вече облечено. Все така мълчаливо мина покрай Лариса и се изгуби зад ъгъла.