— Добре! — ядосано каза Дербишов, стана от бюрото и облече шлифера си. — Да вървим!
Брачната агенция, а по-точно — бюрото за запознанства „Купидон“ — се намираше чак в края на проспект „Мир“, на територията на огромен западнал автокомбинат, който даваше помещенията си под наем на различни фирми. Оказа се, че не е много лесно да се влезе в сградата — долу седяха двама охранители с униформи, които изобщо не реагираха на служебното удостоверение на Настя, а настояха да слезе да я вземе някой от фирмата, която тя търси. Бяха абсолютно убедени, че жената с милиционерското удостоверение е дошла в „Купидон“ да си търси съпруг, а не по служебна работа, така че не направиха за нея никакво изключение. Настя доста дълго се разхожда из просторния вестибюл, докато най-сетне дойдоха да я вземат.
„Купидон“ заемаше само две стаи. В едната имаше компютър и много метални картотечни шкафове, а другата, обзаведена с евтина, но що-годе прилична мека мебел, очевидно бе предназначена за разиграване на спектакъла „Задушевен разговор с цел колкото може по-добре да разберем клиента“. Жената, която бе слязла да вземе Настя и я бе довела в помещението на агенцията, се оказа едновременно и собственичка на фирмата, и нейна единствена служителка. Казваше се Тамара Николаевна и видът й не бе на твърде преуспяваща бизнесдама, макар Настя прекрасно да разбираше, че това може да е само илюзия.
— С какво мога да бъда полезна на родната милиция? Да не би някой от моите клиенти да си има неприятности?
— И то какви, Тамара Николаевна! Една от жените, които са ползвали вашите услуги, е убита. Затова ми се иска да науча за нея всичко, което е възможно.
— Ясно! — спокойно отговори собственичката на агенцията. — За коя става дума?
— Людмила Широкова. Сигурно не си спомняте всичките си клиенти наизуст…
— Така е, но Мила си я спомням много добре. Трудно е да не я запомни човек.
— Така ли? Какво толкова запомнящо се имаше у нея?
— Моята агенция съществуваше най-вече благодарение на нея — пестеливо се усмихна Тамара Николаевна, — ако разбирате какво имам предвид.
— Не, не разбирам.
— Мила Широкова беше моята най-активна клиентка. Може би сте изненадана, че не ахкам и не охкам, но винаги съм очаквала, че това рано или късно ще се случи.
— Какво да се случи?
— Това, което се е случило с Мила. Четох за убийството й във вестника. И бях някак подготвена, че ще дойдете при мен. Тя беше ненаситна, не минаваше и седмица, без да вземе от мен нов адрес. Разбира се, това ми беше изгодно — нали за всеки предоставен й абонат получавах пари, но неведнъж съм я предупреждавала, че не бива толкова често да сменя мъжете. Обикновено това свършва зле.
— Значи сте сигурна, че Широкова е загинала заради безразборните си връзки с мъже?
— Разбира се! — Тамара Николаевна учудено поглед на Настя. — Че заради какво друго?
— Не знам. Можете ли да ми дадете списъка на абонатите, които сте препоръчали на Широкова, и списъка на онези, на които сте препоръчали нея?
— Разбира се, всичко е в компютъра. Интересува ли ви нещо друго?
— Интересува ме всичко. Всичко, което можете да ми разкажете за нея. От самото начало. По какъв начин се запознахте?
— По най-обикновения. Просто тя дойде в агенцията като клиент.
— Какво, направо от улицата ли? Или някой й е препоръчал именно вашите услуги?
— Не знам. Не е споменавала нищо за препоръки. Аз постоянно пускам реклама във вестниците и хората идват при мен, в това няма нищо необичайно. Рекламата е за това — клиентите да научат за теб.
— Ясно. Говорила ли ви е Людмила за проблемите си, казвала ли ви е, че иска да си намери съпруг, който да отговаря на определени изисквания?
— И да, и не. Разбира се, говореше за тези неща, но аз виждах, че — меко казано — ме заблуждава.