— Сериозно?
— Вижте, аз съм професионален психолог. Не мислете, че като се занимавам с подбор на двойки за запознанство, не ме бива за нищо друго в този живот. Тоест искам да кажа, че именно това умея да правя достатъчно професионално. Ако погледнете процента на запознанствата, завършили с брак, в различните агенции, смея да ви уверя, че моята фирма далеч ще изпревари другите. Като гледате офиса ми, предполагам, това не си личи?
— Да, струва ми се, че не личи — предпазливо се съгласи Настя. — Видът на вашия офис наистина не е много представителен.
— Всичко е съвсем просто. Една голяма банка купува сградата на автокомбината, така че ще остана тук още най-много два-три месеца. Тази история с продажбата на сградата и местенето се протака вече близо година, практически с единия крак съм навън, затова не правя ремонт и не купувам нови мебели.
Тамара Николаевна включи компютъра и започна да търси сведенията, нужни на Настя. Работеше бързо и си личеше, че тази възпълна и неособено елегантна жена е на ти с електронната техника.
— Може ли да използвам телефона?
— Моля — отвърна собственичката на бюрото за запознанства, без да откъсва поглед от монитора.
Телефонът на Гордеев даваше заето. Настя направи четири или пет опита да се свърже с началника си, но без успех. Най-сетне Тамара Николаевна завърши оформянето на списъците и от бръмчащия принтер започна да изпълзява дългата лента на разпечатката.
— И все пак, Тамара Николаевна, защо Людмила е използвала вашата помощ? Не мога да разбера. Защото тя е водела твърде активен личен живот. За какво са й били и партньорите, които вие сте й подбирали?
Тамара Николаевна извърна поглед, но само за няколко секунди.
— Да, права сте, с нея нещата бяха по-различни. Това заинтересува и мен. И то далеч не защото Мила беше млада и много красива — клиентки като нея имам повече от достатъчно. Но всички те са с някакъв дефект в характера, разбирате ли? Някои са срамежливи, други са затворени и не умеят да се запознават. Някои не могат да си намерят съпруг поради начина си на живот — например работят в чисто женски колектив, хабят много време за път от къщи до службата си и затова фактически не виждат в живота нищо освен служебното помещение, обществения транспорт и дома си. Те изобщо няма къде да се запознаят с някой мъж. С всички е различно. И Мила си имаше своя причина. Наистина научих за нея доста по-късно.
— И каква беше тази причина?
— Веднъж я пребили и ограбили. Преди този случай тя с лекота и без да се замисля, си е лягала с всички, които й харесвали, запознавала се на улицата, в метрото — буквално навсякъде. И веднъж завела в дома си някакъв случаен партньор, който я вързал, запушил устата й с парцал, пребил я и изнесъл от апартамента всички пари и ценни вещи. Именно след този случай тя решила да престане с обичайния си начин на запознаване. Много се уплашила. С мъжете, които й препоръчвах аз, беше много по-безопасно, защото имам тук адресите и паспортните им данни. А е било невъзможно да намери онзи мерзавец, тя не е знаела дори името му. Тоест той, разбира се, й казал някакво име, но със сигурност то не е било истинското. За фамилното пък да не говорим.
— Тамара Николаевна, нима всички ваши клиенти наистина искат да се оженят или омъжат?
— Защо питате?
— Ами просто имам впечатлението, че те търсят не толкова съпруг или съпруга, колкото приятел за душата. Любовник или любовница с една дума. Кажете, не съм ли права?
В стаята се възцари мълчание, нарушавано само от бръмченето на принтера. После Тамара Николаевна леко се усмихна:
— Права сте. Но това се отнася не само за моята агенция. Това е повсеместна практика. Колкото и да е странно, има доста мъже, които не могат да си намерят подходящи жени в своето обкръжение. Можем дълго да разсъждаваме за причините за това явление, но повярвайте ми — точно така е. Те искат да градят някакви романтични отношения, да ухажват, да правят любов — това е толкова по човешки разбираемо! Далеч не всички се стремят към брак, но всички искат да имат жена, която да им подхожда и да им харесва. Нормално е. Това е природен закон. Забележете, че процедурата на запознаване чрез посредник, тоест в случая чрез мен, е изключително сполучлива за тази цел. Срещат се, виждат се, не се харесват — разделят се. И толкоз. Няма обиди и претенции. А я се опитай да се разделиш с такава лекота с жена, с която си се запознал сам, и то жена от собственото ти обкръжение. Имате общи познати или всеки ден се виждате в службата — вече не е толкова лесно да се отървеш от бързо породилата се връзка. Психологически това е съвсем друга ситуация, много по-тягостна и болезнена. Неслучайно и ние никога не даваме на нашите клиенти телефонните номера на препоръчаните партньори. Това е желязно правило, абсолютно задължително. Даваме само номера на пощенската кутия. Ако искаш — напиши писмо. Изпрати снимката си. Ако твоето писмо и външността ти са заинтересували контрагента, той ще ти отговори. Пак писмено и пак чрез пощенската кутия. Случва се подобна кореспонденция да се води с месеци, докато хората не решат, че може вече и да се срещнат. А понякога тя секва още след първото писмо. Но клиентите са спокойни, че човек, който не им подхожда, няма да прегрява телефона им. Възможно ли е това при непосредствено запознанство? Там веднага се започва от телефонния номер или от домашния адрес и после хората ле знаят как да се отърват.