— Разумно — съгласи се Настя. — Да разбирам ли, че мъжете, които сте препоръчали на Широкова, също не са се стремели към брачни вериги?
— Естествено. Защо да създавам предварително обречени познанства? Давах номера на Милочка само на онези, които си търсеха приятелка, а не съпруга. Ето вижте. — Тя издърпа от принтера дългата хартиена лента, която веднага се сви на руло. — Тук е списъкът на мъжете, на които съм дала нейния номер, и списъкът на онези, чийто номер съм дала на Мила. Трябва ли ви нещо друго?
Настя бързо прегледа списъците. Бяха съставени по азбучен ред и тя бързо видя, че номерът на Виктор Дербишов е в списъка на мъжете, които са били препоръчани на Людмила Широкова за романтично запознанство. Имаше и дата: август 1996 година. Нима Дербишов бе излъгал? Защо? Нали е бил наясно, че в „Купидон“ може да се провери и лъжата така или иначе ще се разкрие? Тя повъртя рулото и намери втория списък: клиентите, на които са давали номера на Широкова. Сред тях името на Дербишов липсваше.
— Тамара Николаевна, взаимно ли е при вас информирането на клиентите? Или давате на някого номера на пощенската кутия, например номера на въпросната Широкова, без обаче да съгласувате това с нея?
— Различно — сви рамене професионалната сватовница. — Зависи от желанието на клиента. Например имам клиентка, която би искала да се запознае с мъж, който има вила или изобщо живее извън града. Тя обича да се занимава с градинарство и овощарство и мечтае да живее сред природата едва ли не през цялата година. Щом се появи клиент мъж, който отговаря на това изискване, давам му номера на нейната пощенска кутия, но не я известявам, за да не пораждам у нея напразни надежди. Той може да вземе адреса, да си плати за него, но да не й пише. Не е нужно тя да чака напразно.
— А с Широкова как постъпвахте?
— Различно. Доста често давах номера й на мъже, защото повечето от тях все пак искат жената да е млада и привлекателна. Много мъже се интересуваха от нея. И аз не й съобщавах. Защо да й съобщавам? Ще получи писмото и сама ще реши. Но тъй като Милочка беше активна клиентка, за нея правех някои изключения.
— Например?
— Например когато се появяваше някой особено интересен мъж, давах номера му първо на нея. Разбирате ли?
— Не съвсем. Трудно се ориентирам във вашата политика.
— Но какво сложно има? Обичайните закони на конкуренцията. Който е пръв, той има право. Който не е успял — закъснял е. Ако дам на един клиент три номера наведнъж, под голям въпрос е с коя от трите кандидатки ще се срещне най-напред. Затова ако някоя от жените е особено ценна за мен, отначало давам на човека само нейния номер, а едва после, ако отношенията му с нея не потръгнат, му давам номерата на останалите. А в някои случаи, като например с Мила, не давам на такъв мъж изобщо никакви номера, за да не завися от моментното му настроение. Вместо това давам неговия номер на Милочка. Специално за нея съм сигурна, че непременно ще му пише. А пък по-нататък — както потръгне, така ще е. Сега разбирате ли?
— Да, сега горе-долу разбирам. Ето, тук пише, че сте дали на Широкова номера на някой си Виктор Дербишов. А на Дербишов не сте препоръчали Мила. Това един от тези случаи ли е?
— Разбира се. Я да погледнем картончето, та да стане по-ясно.
Тамара Николаевна издърпа едно от картотечните чекмеджета, порови в него и извади картон, на който беше залепена снимка.
— Ето моля, погледнете. Красив мъж, мениджър на агенция за недвижими имоти. Ерген. Заможен. Само едно изискване — външно привлекателна и млада партньорка. Представяте ли си колко дами биха искали да се запознаят с него? Конкуренцията щеше да бъде бясна. Затова номерът му е попаднал най-напред при Мила. А пък вече ако не се разберат, щях да го препоръчам на други клиентки. Но неговия номер нямаше да дам на никоя, докато всички привилегировани при мен дами не бяха си опитали щастието.