— А коя дама става привилегирована при вас? Какво трябва да направи за целта?
— Трябва да ми хареса. Какво, цинично ли звучи? Е, преценката си е ваша. Вижте, аз съм пределно откровена с вас. Има жени, на които искрено искам да помогна и затова ги откроявам сред другите. А има и такива, които ме оставят равнодушна. Срещат се истински нещастни жени, просто без късмет, а има и лакоми щуки, жени-консуматорки. Та нали аз не върша работата си механично, а се старая да вникна във вътрешния свят на своите клиентки!
— Дербишов отдавна ли е ваш клиент?
— Не. Ето вижте, на картона му е отбелязана датата на първото му посещение при нас — август тази година. Преди това, доколкото знам, е ползвал услугите на други агенции.
— И Широкова беше първата, на която дадохте номера му? — уточни Настя.
— Точно така.
— А после какво? Срещнаха ли се?
— Не знам. Но аз честно изчаках, както бях обещала на Милочка. Две седмици не дадох номера му на никоя, така че Мила да успее да му пише и да получи отговор. После, разбира се, го препоръчах на други клиентки.
— Ами добре, Тамара Николаевна, благодаря ви за разясненията. Може ли пак да използвам телефона?
— Разбира се, разбира се, обадете се.
Настя отново набра номера на Гордеев. Този път дълго даваше свободно. Най-сетне тя чу уморения, раздразнен глас на началника си.
— Виктор Алексеевич, аз съм.
— Къде се запиля?
— В „Купидон“ съм, по делото за Широкова. Да се връщам ли на „Петровка“ или може да се прибирам вкъщи?
— Веднага иди на улица „Шверник“ при Сергиенко! Олшански и Игор Лесников са вече там.
— Какво се е случило?
— Самоубийство.
ГЛАВА 7.
Когато приближи с таксито блока, където живееше семейство Сергиенко, Настя видя и милиционерски коли, и линейка, и вехтата светлосиня жигула на следователя Олшански. На стълбищната площадка пред апартамента беше пълно с хора, любопитстващи съседи атакуваха вратата с надеждата да зърнат или чуят поне късче от чуждата мъка, па дори само да доловят мимолетния й полъх, та после с облекчение да въздъхнат и да си поемат дъх: не с мен, с други се е случило, с мен всичко е наред, господ ме опази.
Като разбута безцеремонно скупчилите се пред вратата съседки, Настя влезе в апартамента и веднага се сблъска с дебелия, бъбрив възрастен медицински експерт Айрумян.
— О, ето че и моята пъстроцветна рибка доплува! — забуча, както обикновено, Айрумян и дружески заблъска Настя с лакът по хълбока, защото държеше ръцете си със специални ръкавици протегнати напред.
Настя разбра, че старият Гурген е завършил огледа на трупа и е тръгнал към банята да се мие. Тя крадливо се озърна и като се убеди, че никой от колегите й не я вижда, се шмугна след него в банята.
— Гурген Арташесович — зашепна Настя, — какви са резултатите?
— А, умираш от любопитство, птичко моя пъстрокрила. Я ми пусни водата, да не пипам крановете с ръкавиците. Ами какво да ти кажа, папагалчето ми, обесило се е нашето момиче Люба Сергиенко. На пръв поглед направила го е напълно самостоятелно, при повърхностния оглед не открих следи от насилие. Разбира се, трябва да се направят анализи, може да са й пробутали някакъв мощен препарат, след който всъщност не е и било нужно насилие. Ще видим. Обаче дотук всичко е чисто. И предсмъртното писъмце е налице, както си му е редът.
— И какво пише в него?
— Нищо особено. Че нали, простете ми, виновна съм, не мога повече, нямам сили… все в този дух. Обичайният текст. Твоят приятел Зубов се взира в него, иди и погледай киселата му физиономия. Ако ти, котенце мое пухкаво, един ден намериш студения ми труп с признаци за насилствена смърт, да знаеш: сторил го е експертът-криминалист Олег Зубов. Изобщо не търси други заподозрени.
Настя тихичко изхъмка. Наистина беше трудно да си представи човек двама по-различни мъже. Гурген Арташесович, дето се вика, не си затваряше устата, успяваше да пуска майтапи постоянно, дори по време на оглед на труп. Никой никога не беше го виждал в лошо настроение, тъжен, потиснат или мълчалив. Каквото и да се случеше в живота му, Айрумян се държеше с вирната опашка, усмихваше се и си правеше шеги, като изобилно изпъстряше речта си с различни ласкави и умалителни обръщения. Олег Зубов пък беше пълна противоположност на шишкавия възрастен арменец, вечно се мръщеше и мърмореше по всеки повод. И докато Айрумян възприемаше весело киселата физиономия на Олег и я превръщаше в повод за постоянни шеги, Зубов не можеше да понася майтапите на съдебния лекар и започваше моментално да беснее, с което още повече развеселяваше Гурген Арташесович. Пак добре, че двамата експерти се срещаха далеч не всеки ден.