Настя излезе от банята и бързо отиде при Олшански. Той седеше на крайчеца на дивана и бавно разлистваше някаква книжка с лъскава яркочервена корица.
— Добър вечер, Константин Михайлович.
— А, здрасти! — разсеяно кимна следователят. — И тебе ли включиха в оперативната група?
— Не, аз реших да дойда. Бях в „Купидон“, разговарях със собственичката, после звъннах на Гордеев и той ми каза за Люба. Какво е станало тук?
— Майката си е дошла от работа и е заварила ето тази гледка. Някъде след половин час се прибрал и бащата. Жена му лежала в безсъзнание на пода, дъщеря му висяла в примката. С една дума — голяма веселба. Откарали майката на Люба в болница, нещата с нея май са много сериозни. Бащата се държи. Сега е в кухнята, с него разговаря вашият Лесников. Трупът е в съседната стая, там работи Зубов. Дадох му всички указания и реших да не му вися над главата.
— Какво, погазвате принципите си? — присмехулно го подкачи Настя.
— Никога! — кратко отговори Константин Михайлович. — Уморих се днес, краката не ме държат.
— А-а! — съчувствено проточи тя.
Всички отдавна знаеха, че следователят Олшански е вещ в криминалистиката не по-малко от кой да е експерт. Биха могли да го уважават за това, ако не беше едно но: Константин Михайлович не се доверяваше на професионализма на своите колеги и затова им даваше най-подробни указания и инструкции и вечно висеше над главите им, следейки дали експертите правят всичко както трябва. Това му поведение възмущаваше, ядосваше, вбесяваше експертите. Нито един от тях не би могъл да каже, че следователят Олшански не разбира от криминалистика и говори глупости — не, всичко, което казваше Константин Михайлович, беше не просто правилно, то беше в тон с най-новите постижения на науката и прогресивния практически опит. Но и самите експерти знаеха всичко това… Разбира се, сред криминалистите имаше и отявлени невежи и такива, които си гледаха работата през пръсти, хора без съответна подготовка, нехайни и самоуки — да, имаше ги, спор няма, но все пак не всички бяха такива, нали! След като на няколко пъти негови дела се оказаха провалени поради неграмотността на експерти, Олшански реши да не изпуска тази част от разследването от ръцете си и оттогава строго надзираваше експертите — дори най-добрите — при всички дела без изключение. Еднакво безцеремонно и безапелационно командваше както сополанковци с жълто на устата, за пръв път понесли куфарчето на криминалиста, така и опитни квалифицирани специалисти, които бяха направили своята първа експертиза още когато Костя Олшански си е пишел първите контролни по аритметика в училище. Ето защо Настя Каменская с пълно основание се зачуди, щом видя, че следователят не виси над главата на експерта, а кротко си седи на диванчето и разлиства някаква книжка.
— Между другото покойната е четяла религиозна литература — проговори Олшански и показа на Настя яркочервената корица, на която беше изобразен кръст, а заглавието беше „Новият завет“. — Сега това е модерно сред младежта. Странно е, че се е обесила. Не би трябвало, ако е била наистина религиозна. Християнството не поощрява самоунищожаването.
— Може да се е интересувала повърхностно, без да вниква в дълбочина. И изобщо, Константин Михайлович, тази книжка още нищо не доказва. И аз имам същата. Раздават ги безплатно по улиците или ги разнасят по апартаментите. На мен например ми донесоха такава вкъщи. А на моя Льошка му дали една в метрото, само че корицата на неговия екземпляр е синя. Между другото тогава си помислих, че никак не е лошо човек да има такава книга. Религиозната грамотност у нас е нулева, а цялото световно изкуство е изградено именно върху нея. Затова дори да не си вярващ, непременно трябва да познаваш и Стария, и Новия завет. Така че това не означава непременно, че Люба Сергиенко е била религиозна.
— Може би — замислено кимна следователят, — може би. Ето, прелисти я, докато аз понагледам Зубов. Обърни внимание на бележките, направени по полетата. Според мен са много интересни.
Той й подаде червената книга и отиде в съседната стая. Настя послушно седна на дивана и изведнъж лицето й се сгърчи от внезапната болка, пронизала кръста й. Да не би да е стояла на течение някъде? Или сега с непохватното движение си е притиснала някой нерв? Ах, по дяволите, точно в такъв момент ли!
Тя отвори Новия завет на мястото, до което бе стигнал Олшански: Второто послание на свети апостол Петър. И тук й се набиха в очи редовете, отбелязани с жълт маркер.