Географски представлява пясъчно-скалиста пустиня с оазиси из нея. Оазисите се срещат веднъж на няколко дни пътуване; твърди се, че почти няма случаи между два оазиса да се пътува по-малко от три дни, и че дори ако тръгнеш без посока, най-много до петнайсет-двайсет дни ще намериш оазис. Размерът им е различен — от групичка дървета, скупчена около изворче и широка не повече от двадесетина крачки, до зелени площи с езера и реки в тях, широки по десет и повече километра. В по-големите, а и в някои по-малки има постоянно население. Най-големият известен към момента оазис има диаметър около шестдесет километра, и се намира на петдесетина дни път на запад-северозапад от трансмитера; смята се, че в него живеят към тридесет хиляди души, и постоянно има още около двадесет хиляди гости.
Дъждът е рядко явление — пада около веднъж на два-три месеца, и обикновено е проливен, но кратък. Както във всяка пустиня, след дъжд внезапно изникват безброй растения, израстват, цъфват, връзват и умират за няколко дни, и отново царуват пясъкът и вятърът. Пясъчните бури — самуми — са чести, но нямат силата и продължителността на сахарските самуми, и представляват заплаха за живота само за особено неподготвени и непредвидливи поклонници (всъщност, няма документиран случай поклонник да е загинал вследствие на самум). Твърди се, че по време на самуми се случват най-невероятни неща; документирани са случаи, когато поклонници са били пренасяни от тях на огромни разстояния, неизвестно как (понякога — дори на други светове…!).
По-голямата част от поклонниците в крайна сметка прекратяват пътешествията си, и отпътуват от света. Известна част се заселват в оазисите, и се грижат за прехраната си и помагат на новопристигнали или пътуващи поклонници. Известна част просто изчезват, вероятно или загиват в някоя пясъчна буря, без да оставят следа, или се заселват в оазиси, толкова отдалечени от трансмитера, че от тях не достигат обратно сведения. (Имало е случаи поклонници да откриват селища, построени преди тях от други поклонници; около 890 ОП поклонници откриват в оазис на около 8500 км на североизток от трансмитера голям изоставен град, построен вероятно около сто-сто и петдесет години преди това.) Местните жители твърдят, че някои от последните сигурно достигат Бога, и затова не се връщат никога повече.
Странна особеност на Пътят на Аллаха е, че там не се раждат деца. Причините за това не са известни; най-нормално нещо е поклонник, които има няколко деца, да живее на този свят дълго време, без да може да създаде дете, и след напускането му да има още няколко. За пристигнали на света бременни жени бременността спира развитието си, докато се намират там, и след отпътуването (ако не останат там завинаги) продължава, все едно не е спирала — включително ако са вече на преклонна възраст. Отбелязано е, че поклонниците там рядко се сещат за секс; имало е обаче предостатъчно опити специално да се създаде дете там, или да се разбере защо това не е възможно. Някои от опитите са били извънредно добре подготвени и настойчиви, всичките обаче — неуспешни. Друго почти непознато там явление са престъпленията — има документирани случаи на кражби, и един-два дори на убийства, но това е всичко, за почти хиляда години на свят с десетки милиони хора на него.
На света се срещат и други аномалии, често непредсказуеми като разнообразие. Неизброими са случаите на пророчески сънища или знамения. На няколкостотин километра на юг от трансмитера, в не по-голямо от петдесетина крачки оазисче, живее и помага на пътниците старец, за който се твърди, че е на над четиристотин години. Близо до един от големите оазиси има планина, която завършва с висок над петстотин метра връх с идеално отвесни базалтови стени, гладки като стъкло; всички опити да бъде изкачен са се проваляли. Водата на един от шестте извора в оазиса Саккул, ако се пие на място, лекува безотказно косопад и плешивост — изчезват след няколко седмици пиене, никой не знае защо и как. Близо до средата на пътя между оазисите Нахаб и Хазми, ако забиете вилица в земята, можете да поставите друга права върху нея, трета върху втората, и така — доколкото високо можете да достигнете. И те стоят и не падат; получава се единствено с вилици, и с нищо друго… Причината за тези аномалии не е известна. Предполага се, че някои може да имат нещо общо с необичайността на света, но истината знаят само Свръзката.