Теоактлан
Свят номер 024264–104723, възел 611, релейна група 11. Официално име: същото.
Пост-Разделенски свят, ориентиран към навлизане в Космоса. Създаден е от високообразована прослойка мексиканци, приличен процент от тях с произход от местните индианци (или кичещи се с такъв). Към нея са се присъединили и много хора от други испаноезични народности; при разделението на Теоактлан са отишли над двеста хиляди души — рядко голям за Разделенска група брой.
Намерението им първоначално е било да се съчетаят традициите на маите и ацтеките с високотехнологично развитие. За официален език е обявена възстановка на езика на маите и ацтеките — „Древният език“; испанският е оставен като разговорен. Топонимията на имената идва от наследството на маите и ацтеките. С времето обаче испанският се е налагал все повече и повече, докато в 531 г. от Разделението е обявен за втори официален език. Оттогава „Древният език“ на практика не се използва; единствено химнът на света е написан на него, и теоактланци го зубрят старателно (често без да знаят коя точно дума какво означава). Към 976 г. от Разделението Древния език знаят само неколцина учени — историци и лингвисти.
Физически Теоактлан е планета, много подобна на Земята. Луната й е доста по-голяма от земната, намира се по-далече от планетата (така че видимите й размери са като на земната Луна), и притежава рядка атмосфера, предимно от въглероден двуокис. Сушата е 19% от повърхността на планетата; климатът като цяло е малко по-топъл от земния, разликата между полюсите и екватора е далеч по-малка от земната.
Слънцето на Теоактлан е тройна звезда. Първият компонент е звезда от клас G4. Вторият е тъмночервено джудже, което обикаля около първия по орбита като тази на Юпитер. Третият е звезда от клас G2; разстоянието й от първите два компонента е около десет светлинни дни.
Теоактлан обикаля около Компонент 1, заедно с 2 по-близки и 2 по-далечни от него планети, и още 3 планети оттатък орбитата на Компонент 2. Вътрешните 4 планети напомнят на съответните от Слънчевата система; четвъртият, Юкатан, който съответства на астероидния пояс в Слънчевата система, е свят с размери малко над тези на Марс, с един 50-километров спътник, и е покрит с дебел слой замръзнал въгледвуокис.
Компонент 2 има собствена „система“ от 22 по-големи и много по-малки спътника. Повечето напомнят спътниците на Юпитер. На най-близкия, скалисто кълбо с диаметър около 800 км, температурата на който варира между +35 на „дневната“ и –150 на „нощната“ страна, има голяма обитаема база на Теоактлан.
Компонент 3 има неуточнен брой планети; с мощни телескопи са забелязани 4, вероятно газови гиганти, и се очаква, че има и още, включително може би годни за обитаване.
Основните усилия на Теоактлан са в изучаването на космическото пространство; въпреки това, постигнатото от тях не се смята за достатъчно, за да го причислят към Космическите светове. Безтелесните са предоставили на този свят няколко портални трансмитера, за да може да използва по-пълноценно системата си. Уговорката е, че теоактланци трябва да намерят начин сами да закарат всеки от двойката портали където искат, а след това могат да го използват. Чрез успешна космическа програма портали са доставени първо на луната на планетата, след това на съседните две планети, след това на Юкатан, и накрая на първия спътник на Компонент 2. Отделно планетата разполага с голям флот космически транспортни кораби, използвани най-вече между спътниците на Компонент 2 (порталите не са достатъчно, за да има за навсякъде, а Безтелесните засега са отказали да дадат повече).
Около 650 г. започва колосален проект, чиято цел е да изпрати портал в системата на Компонент 3. В течение на почти 100 години е създадена необходимата технологична база и нужните ресурси. Проектът буквално изсушава икономиката на света, и в крайна сметка довежда през 738 г. до тежка рецесия. От това се възползва гениален политик, който през 742 г. успява да вземе властта и да се обяви за пожизнен диктатор. Отначало реформите му са успешни, но диктатурата бързо разрушава необходимата за успешна икономика свобода, и към 755 г. Теоактлан наближава нова рецесия. Няколкото опита нещата да се решават чрез вътрешни войни, тоталитаризъм и т.н. се оказват с ограничен успех. През 766 г. диктаторът решава да опита завладяване на друг свят като средство; за цел е избран Ортодокс, поради на практика пълната си беззащитност. След провала на опита диктаторът е свален от власт и заменен от военна хунта; минават още 25 години преди установяване отново на изборна система. Проектът за пращане на портал до Компонент 3 е погубен.