Ако някой от Бушидо се провали в изпълнението на задача (като правило по причини напълно извън неговите възможности), той е длъжен да поиска правото да защити честта си. Под това най-често се разбира ритуално самоубийство; в зависимост от подробностите в ситуацията към него могат да се добавят и други неща. (Имало е случаи, когато охранител от Бушидо не е успявал да опази охранявания; в такъв случай е най-нормално той да поиска освобождаване от служба към Бушидо, да се продаде сам в робство, за да издържа децата на убития, а след като те вече нямат нужда от издръжката, да се самоубие.) Липсата на категоричен и оправдателен отказ се смята за заповед за защита на честта; често дори при такъв отказ воинът смята себе си, и бива смятан от сънародниците си, за опозорен.
Във военно отношение Бушидо не е някаква забележителност сред Стражевите светове. Във възел 611 обаче е общопризнато, че в случаи на тероризъм или организирана престъпност частите от Бушидо са най-доброто, което може да се използва. При тях отказ или страх не съществуват, не се спират пред абсолютно нищо, готови са на абсолютно всичко, и или се справят, или умират. Вземането им в плен е на практика невъзможно, измъкването на сведения от тях чрез мъчения, дроги или почти какъвто и да било друг начин — също; живият пленник е от полза колкото и умрял, но няма да пропусне нито една възможност да създаде неприятности, колкото и малки да са, и колкото и страшно да е наказанието. И още по-ужасяваща от всичко това е неподкупността им: няма известен случай някога някой да е успял да подкупи някого от Бушидо, без абсолютно никакво значение на размера на сумата и този на услугата. (Или дори да остане жив след опита за подкуп, ако бушидецът успее да го докопа — а най-често успява.) По израза на бивш гангстерски бос от Арената, „Бушидо са вест директно от преизподнята“.
(Това мнение е базирано на лично преживяване. Мрежата, в която той е бил един от ръководителите, и която се е занимавала с уговаряне на двубои и рекет, е била разбита от военна част от Бушидо. Започнало се с отвличането на всичките й ръководители едновременно, по информация, подадена от Сдружението на букмейкърите на Арената; пленените са били събрани в затвор, охраняван от частта. Първият по азбучен ред е бил попитан за пълната и точна информация за цялата мрежа, изсмял се, и е бил бавно печен пред всички с огнепръскачка около 12 часа, докато умре. По време на мъчението няколко пъти си казал всичко, и молил за пощада, без никакъв резултат. Вторият се учудил защо го питат, след като първият вече си е казал, и последвало същото, отново без никакво внимание към това, че вече си казва и майчиното мляко. Другите след това отговаряли толкова образцово и подробно, колкото могли; един се опитал да скрие някакъв съвсем незначителен личен детайл, и бил пратен веднага на огнепръскачката. След края на разпита за една нощ били арестувани всички участници в мрежата, събрани в същия затвор, оставени няколко часа да си поговорят с босовете си, и след това привикани и разпитани подробно пред огнепръскачката и останките на тримата. Накрая командирът на частта от Бушидо им издал заповед да не се занимават с престъпна дейност повече, под страх от нова среща… В отчета си командирът посочил, че смъртта на само трима позволила да се проведе успешно общопланетна акция без други човешки жертви, и бил награден от Сдружението на букмейкърите на Арената. За ръководството на Бушидо това било най-стандартният възможен случай на справяне.)
Пак по тези причини войниците от Бушидо са безценни охранители и бодигардове. Официалната охрана на важните личности от Възела като правило е от техните светове, поради церемониални цели — но реалната като правило е от Бушидо. Смята се, и с доста основание, че на практика е невъзможно да се подсигури по-добра охрана — както като професионализъм, така и като изпълнителност и жертвоготовност, и най-вече неподкупност. Предаността им е точно така абсолютна, както твърдят легендите. Ако атентатор успее да избяга, по морален кодекс бушидецът е длъжен да поиска възможност да го издири и убие; издирването продължава, докато това стане, понякога десетки години — но резултатът е неизменно един и същ (освен ако издирваният не умре междувременно от друго). Дългът на охранителя се смята за дълг на Бушидо: всеки от Бушидо е длъжен да му помага с всичко, което той поиска; ако бъде убит, друг (или други) поемат щафетата — ако е нужно, до последния войник от Бушидо, или до ангажиране на пълната военна мощ на света. Атентат срещу охранявани от Бушидо означава самоубийство за изпълнителя; ако следите не бъдат прикрити достатъчно добре (а това е наистина трудно, когато ги издирва свят с възможностите на Бушидо) — и за поръчителите. По много светове във Възела има гангстерски групировки, които предлагат изпълнение на „мокри“ поръчки; почти никоя обаче не би посмяла да организира убийството на охраняван от Бушидо. При най-малката неперфектност на изпълнението охраната ще надуши групировката, и това ще е краят на съществуването й. Името „Легионът“ внушава леден ужас сред ръководителите на светове — но името „Бушидо“ го внушава на абсолютно всеки във Възела, от световните правителства до последния просяк.