Растителният и животинският свят са пренесени почти едно към едно от земните тропически зони. Опасни растения или животни на практика няма; наличните два вида акули са били генетично преработени, за да не нападат хора. Островите гъмжат от птици и дребни бозайници, океанът — от всевъзможни риби. Има няколко вида делфини, но са се побояли да пренесат косатки, и въпреки няколкото опита, не са успели да развъдят китове (Готви се пореден опит.). През третите сто години от Преселението няколко пъти е имало опити да подхвърлят на света отровни змии, всичките — безуспешни: единия път заловили нахалника на местопрестъплението, втория път успели да изчистят змиите от острова с претърсване, третия — селекционирали болест, която ги избила, четвъртия — създали вирус, който модифицира генетично тези змии и ги прави неотровни и неопасни за топлокръвни. Официално не е известно чие дело са били опитите, но вероятно от Океания са го открили, защото след четвъртия път опитите престанали.
Светът има изградена перфектно действаща система за ранно предупреждение при бедствия; невъзможно е да се пресметне колко живота е спасила тя. Целият свят е картиран съгласно степента на опасност, която представлява дадено място, и типа на опасността. Места от първа степен на опасност, а при спазване на правилата — и от втора, не предполагат повече риск за живота, отколкото кой да е улегнал свят. Всеки населен остров разполага с убежища срещу тайфуни и цунами — най-често здрави корпуси, здраво закрепени на върха на над стометрови ферми, закотвени дълбоко в корала.
Океанийци са известни като изключително изобретателни и предприемчиви, и това не е далече от истината. На практика лишеният от полезни изкопаеми свят е измислил какво ли не, за да си доставя ресурси и енергия. Застиналата магма от вулканите се разтапя отново и преработва за метали и суровини; от дъното на океана се добиват метални конкреции; от специално селекционирани палми се получават въглеродни влакна; плодове и водорасли се преработват за химични суровини; селекционират се видове корали, които извличат от морската вода определени елементи… Вятърните и приливни електростанции са обичайна гледка; в последно време са правени амбициозни експерименти да се използва енергията на тайфуните — вдигнатите от тях вълни да бъдат улавяни в затворени атоли, и при излизането си водата да върти турбини. По островите, на които има активен вулканизъм, често има термични централи и всякакви производства, които имат нужда от висока температура.
Промишлеността на Океания е смайващо богата и ефективна за свят с подобна география. Цяло чудо е как океанийци са успели да запазят света си на практика напълно незамърсен от вея. Причината е и в изключително суровите закони срещу замърсяването (все пак основният приход на Океания като свят е от туризъм), и в съзнателността на жителите на света (базирана пак на опазването на туризма).
Основната причина за ниската раждаемост на Океания не е известна — предполага се, че е маниакалната отдаденост на повечето местни жители на работата. Собственият прираст на света е положителен, но съвсем слабо, и той търси активно имигранти отвън. И тъй като имиджът на Океания на повечето светове е като на много красиво, но опасно място, имиграционната политика е изключително смекчена, и на практика всеки желаещ бива приеман — стига да не се сметне, че е обществено опасен.
На Океания туристът може да се наслади на всякакви легенди за островите на живо. Срещу съвсем прилични такси там може да се живее на остров с месеци или дори години. Ако работата ти е от вид, който може да се върши от разстояние (Океания поддържа великолепна информационна връзка с почти всички светове от Възела през трансмитера си), може да се живее там и постоянно — средната заплата на повечето околни светове е доста над таксата за живеене на чужденци на Океания, плюс наема за къщурка и различните сметки. Пишеш си научния труд или проектираш поредния машинен възел, омръзне ти — излизаш от къщурката, и с един скок си в лагуната. Излизаш от водата гладен — наоколо бананови дървета и палми на воля. Не ти се катери — минават два пъти дневно с лодката юнаците от снабдяването и ти пълнят хладилника с всичко, което можеш да поръчаш и на повечето цивилизовани светове. Имаш семейство и деца — има организирана детска градина и училище за децата, има с какво да се занимава съответната половинка от семейството, изобщо — рай. Вечер — кеф ти танци хула, кеф ти коктейл-бар, кеф ти разходка с кану под звездите… Единственото неудобство е, че ако си в тайфунна зона (над 98% от планетата), дадат ли предупреждение, имаш един час да качиш ценните си неща и себе си в убежището, и после я намериш къщурката, я не — но и това се оправя, нова се сглобява от четирима души за по-малко от ден: ако си под наем, е безплатно, а и твоя да е, новата не струва скъпо. Много започнали като туристи се задържат и установяват окончателно на Океания (и харчат там изкарваните на други светове заплати или пенсии).