Хефест и Океания имат много широк търговски обмен. Хефест доставя почти половината от необходимите на Океания метали и голяма част от химическите суровини. Океания е любима почивна база за жителите на Хефест, а за немалко от тях — и постоянно местожителство. Океания печели от това тези хора да харчат парите си на нея, Хефест — от това те да създават продукт за Хефест. По-добре, отколкото да емигрират завинаги на някой друг свят.
Джунгла
Свят номер 259116–083051, възел 611, релейна група 26. Официално име: Африка. (Във възел 611 има още един свят с такова име, и тенденцията е то все повече да остава само за него.)
Светът е основан от голяма група преселници от няколко централноафрикански държави. Идеята е била простичко формулирана — за свят, където африканците да могат да живеят достойно, далеч от всякакви европейски и американски кръвопийци — и е увлякла почти 500 000 души, предимно от най-бедните слоеве на обществото там.
Светът е приблизително с размерите на Земята, и условиятга му са като земните в междуледников период. Сушата е 37% от повърхността, разделена на пет големи континента и множество острови. Над 90% от площта й е заета от джунгли и савани; има и малко пустини. Климатът е класически екваториален и субекваториален почти по цялата повърхност на света, само в околополюсните райони е тропичен и субтропичен. Растителният и животинският свят са пренесени едно към едно от Африка — с дребни изключения, например повечето причинители на болести. Има луна, подобна на Земната.
Още отначало след преселението проафриканската идея започнала да взима все по-гротескни форми. Властта бързо попаднала в ръцете на група, която обявила всякакви „бели“ и „жълти“ моменти в технологиите и културата за извращение на истинския африкански път, и разпалила на тази база националистическа истерия. Населението масово било пратено да си изкарва хляба по класическите африкански начини — лов в джунглите, скотовъдство в саваните, и т.н. Дрехите в европейски стил били забранени, всякакви машини — също.
Животът на малкото не-черни заселници бързо ставал все по-кошмарен. Отначало ги спасявало донякъде това да са много по-накичени с обици, пера, палмови листа и амулети от останалите, но не за дълго. Само петдесетина години след Преселението вече направо им било предложено или да се измитат накъдето им видят очите, или да станат роби. Част от тях напуснали планетата и се установили по други светове, най-вече на Релейния им свят — Академия. Друга част избягали в най-северните части на северния полярен континент, и осли там група селища, далече от ръката на централната власт. Няколко пъти към тях били пращани експедиции за взимане в робство, но голямото разстояние и ниското технологично ниво на кандидатите за робовладелци ги оставили без особен успех. Накрая просто били забравени и оставени да правят каквото щат. Към 972 ОП повечето от тях са интегрирани в някаква степен обратно в обществото.
Централната власт също си имала проблеми. Изхвърлянето на много технологични елементи довело до рязко спадане на стандарта на живот, и до недоволство. С времето се оформили две партии. Едната, на „твърди фундаменталисти“, настоявала връщането към корените да бъде веднъж и завинаги. Другата предполагала възможност за развитие, стига то да е по специфично африкански начин, различен от „белия модел“. На няколко пъти се стигало до размирици, и когато нещата били доведени до ръба на гражданска война, партиите се разбрали да се разделят. Поддръжниците на прогреса се преселили на континент на другата страна на света. След около триста години паралелно развитие предимствата на развитието станали достатъчно очевидни, за да убедят и „фундаменталистите“ да го приемат. Въпреки това, дори към 972 ОП на Джунгла все още могат да се срещнат хора или общности, които отричат категорично прогреса изобщо, и смятат не-черните за полухора (а тези черни, които общуват с тях като с равни — за предатели).
Отначало не било много ясно как ще се прави прогрес, различен от европейския модел. Като минимум, вече почти нямало живи, които да помнят какво точно е този модел. Накрая било решено да се внася информация от Релейния свят, и да се търси развитие само в области, които са типични за африканците и нетипични за европейците, и нещата да се правят по африкански, а не по европейски начин — каквото и да значи това. Естествено, в повечето случаи то значело каквото изнася на съответното ръководство. По-късно бил утвърден принципът „белите технологии рушат природата, черните се сливат в едно цяло с нея“, но и той най-често е тълкуван според зависи.