Всяка Гилдия е довела професията си до съвършенство, и я е разширила до едва ли не всичко останало; навсякъде обаче нещата са пречупени през погледа, типичен за Гилдията. (Например в Гилдията на Ковачите например обикновено носят дрехи, купени от Гилдията на Тъкачите, макар че могат да си изковат прилични дрехи от метал; в Гилдията на Тъкачите обикновено използват инструменти, направени от Гилдията на Ковачите, но при нужда могат да си изтъкат и впредат прилични инструменти и сами…) Реално всяка от големите Гилдии и доста от по-малките биха могли да оцелеят и съвсем сами, но им е икономически по-изгодно да търгуват помежду си. Когато обаче се засягат много пряко твърде вътрешни за една Гилдия неща, Гилдиите предпочитат да се справят без външна помощ.
Повечето от Гилдиите са в състояние да произвеждат неща, които смайват дори най-високо Аугментираните — например Гилдията на Часовникарите от незапомнени времена успешно изработва сложни, изцяло механични машини, които по интелигиентност се доближават до хората, а ако са създадени със само едно, точно определено предназначение, могат и да превишават хората в него. Гилдията на Стъкларите прави (изцяло оптични) микроскопи, с които могат да се разглеждат елементарните частици, и телескопи, с които може да се видят неща на обратната страна на света. И т.н.
Технологичните тайни на всяка Гилдия са сърцевината й, и не биват издавани на външни хора (и на другите Гилдии) при никакви обстоятелства — въпреки че другите Гилдии не само надали биха могли да ги използват, ако са по-сложни, но дори да ги разберат заради непреводимите разлики в професионално ориентираните им езици. Въпреки това, шпионажът между Гилдиите е непрекъснат, и е първостепенна задача и дълг на всеки техен член. По-високият пост в йерархията на всяка Гилдия като правило се обвързва с повече познания и умения в технологиите й; по този начин структурата на всяка Гилдия реално отразява структурата на познанията и технологиите й. (Стремеж към познания и кариеризъм на Арената на Гилдиите е едно и също, и в езиците на почти всички Гилдии се обозначава с една и съща дума, и значението й е много позитивно.) Чрез използване на този принцип учените-Стандартни са си създали известна, най-обща представа за тезаурусите на повечето Гилдии. Не е ясно обаче доколко официално декларираните длъжности на членовете на Гилдиите са реалните; не е ясно и доколко преводите им на стандартни езици са коректни — професионално обвързаните езици на различните Гилдии са продукт на стотици хиляди години езикова еволюция, и не винаги са понятни за Стандартни, дори лингвисти.
Познанията и технологиите на Гилдиите се базират в известна степен на натрупването на познания, умения и съвършенство в течение на десетки хилядолетия, и в известна степен на откриването, доразвиването, а по възможност — дори създаването на гении, които да могат да правят големи „пробиви“ в неизвестното, и да могат на практика чудеса. Предполага се, че двете са свързани едно с друго, но точните подробности не са известни — тази област, естествено, не се дискутира от Гилдиите с външни хора. По косвени признаци се съди, че вероятно всички Гилдии използват тази комбинация от методи, или нейни близки варианти; съществуват спекулации, че тя предшества Гилдиите, и че именно тя ги е създала такива, каквито са към настоящия момент.
Непотвърден, но упорито носещ се слух е, че повечето Гилдии разполагат с по един (някои — с по повече; твърди се например, че Гилдията на Жътварите има цели три) тайнствен артефакт, който има огромна сила в условията на този свят, и който е пазен от съответната Гилдия като зеницата на окото; придобиването или загубата на такъв артефакт променя авторитета и значимостта на една Гилдия в огромна степен. Специалисти по анализ на информация и по руморология са стигнали до извода, че вероятно в слуха има някаква реална ос; не е известен обаче случай външен за Арената на Гилдиите човек да е успял да види такъв артефакт. Съгласно легендите, тези артефакти са били създавани през изминалите хилядолетия от случайни гении, и често са глътвали ресурсите на цяла Гилдия в течение на много години, за да бъдат създадени; могат да се използват само от изключително редки хора, или при изключително редки ситуации; всеки от тях има своя специфична, уникална мощ. Една от тези легенди е особено интересна: тя твърди, че първият такъв артефакт е бил така нареченото Наметало на Нощта, което може да „завие“ огромна площ, дори целия свят, и да го понесе през годините, по път и начин, които са му наредени. Твърди се, че създателят му го използвал пръв, никой не знае за какво; при тази употреба Наметалото било изгубено, но преди да умре, той предрекъл, че един ден отново ще бъде открито.