Като начало, почти всички нощи в градовете на Готам са особени. Почти половината са бурни, с ужасяващи мълнии, които се виждат чак от поселищата на земеделците. Други могат да са тихи, но почти всяка „те изправя на нокти отвътре“ по един или друг начин, дори без да можеш да разбереш с какво.
Съществуват хиляди спекулации какво всъщност е опасното за Стандартни в и около градовете на Готам. Описанията на случили се опасности са абсолютно всевъзможни. Фермер, преспал за пръв (и последен) път в готамски хотел, твърди, че просто повдигнал ъгълчето на завесата на прозореца и погледнал с едно око. Отвън между сградите се реели някакви шлейфове от светлина — и един внезапно се устремил право към него, и сред шлейфа се очертали две ужасяващи очи. Фермерът мигновено пуснал пердето и се скрил под леглото — и до сутринта непрекъснато усещал как нещото отвън го дебне да погледне пак… Друг нахално пренебрегнал условието да не напуска стаята си нощем — и в момента, в който излязъл, коридорът около него се превърнал в огромен лабиринт от тръби, и той целия остатък от нощта бягал из тях и се крил от неща, които чувал, но не можал да види — за щастие. Трети се разхождал във фоайето на хотела през нощта, и преди рецепционистът да успее да му попречи, погледнал през ключалката на входната врата — и изгубил разсъдъка си завинаги. Четвърти заради облог се опитал да пренощува в града извън хотел — останал жив, и дори с ума си на теми различни от града. Разказът му за случилото се напомня обаче на най-зловещите описания на ритуали на Лъвкрафт (той твърди, че само някакъв дребен технически проблем попречил ритуалите да успеят, и той да загине — или дори нещо по-лошо). Пети често се приближавал твърде много до града, макар и само денем — и кожата му почнала да става на люспи…
В някои градове понякога могат да бъдат срещнати т.нар. клошари — хора, които живеят в градовете, извън хотелите. Живеят като правило поединично, и обикновено не контактуват твърде охотно с непознати (има обаче и изключения). Твърдят, че далеч не всеки може да стане клошар — трябвало „да си късметлия“, или „да не си им вкусен“, или „да те няма където си“ (?!), и въпреки това, всяка грешка там обикновено била последна. Някои от тях прекарват нощите си в хотелите (под стълбища, из мазета и други приятни места). Други нощуват из града, като си намират там убежища, които са безопасни нощем, или поне в определени нощи. (Безопасни за клошар обаче ни най-малко не означава безопасни за друг човек.) От тях са и почти единствените разкази как реално изглежда градът нощем.
Според тези разкази, градът нощем е буквално жив. Мълниите в буря искрят и удрят сгради и съоръжения; сгради внезапно тръгват да се местят нанякъде, или да танцуват странни танци, да потъват в земята или от нея да се издигат нови, да се сливат или разделят като амеби, да се променят най-невероятно като външност, съоръжения да се променят до неузнаваемост, и т.н. Между сградите профучават странни машини — нещо като автомобили, или нещо като хеликоптери, трудно е да се каже. От време на време могат да бъдат видени Аугментирани, които крачат нанякъде като призраци сред ужаса. Около сградите бродят, пълзят или летят неща — неизвестно какви, често твърде различни като вид. Твърди се, че някои от тях, поне в определени моменти, са сравнително безопасни, но е трудно да се каже кои и кога. Клошарите са единодушни, че дори това просто да се гледа градът нощем вече е опасно — може би дори повече от това да си там без достатъчно добро укритие нощем.
Дори денем градът е доста странен. Аугментираните могат да бъдат срещнати много рядко, и обикновено не обръщат никакво внимание на посетителите, дори ако те се опитат да ги заговорят (изключение са магазините и тържищата, където земеделците продават храните си и купуват каквото им е нужно, най-често техника). В много сгради може да се влезе, но е почти невъзможно да се отгатне предназначението им; някои приличат много повече на машини, отколкото на постройки — местещи се стълбища, движещи се етажи, работещи огромни механизми… Знае се, че под градовете се простират огромни мрежи от тунели и катакомби; сведенията за тях обаче са крайно противоречиви във всяко отношение, и определено оскъдни.
Твърди се че понякога, макар и много рядко, в градовете могат да бъдат срещнати Аугментирани, които са дружелюбни към Стандартните (или поне не им желаят злото, и при нужда дават полезни съвети или дори помагат с по нещо). Всъщност, смята се, че Аугментираните от Готам по начало са абсолютно честни към Стандартните — няма запомнен случай Аугментиран да е излъгал Стандартен за каквото и да било. (Носят се слухове обаче, че помежду им това не е така). Твърди се, че при тях могат да се видят неща, които ум не побира във всяко едно отношение. Учените-Стандартни смятат, че с помощта им е възможно да се разбере какво всъщност представлява Готам и накъде, как и защо се развива. Получените засега сведения обаче са прекалено оскъдни, за да могат да се свържат в обща картина.