Още около 300 г. ОР Върховният съвет на вождовете на Смоланд е взел решение там да не се позволява развиването на едър бизнес. Целта е била да се предотврати възможността предприемачи от по-богати светове да превърнат неусетно Смоланд в суровинна колония, пряко или чрез местни жители. (Забраняването на едрия бизнес само в дърводобива и минното дело е изглеждало далеч по-разумно решение, но група влиятелни вождове без много понятие от икономика се заинатила. С времето обаче се оказало, че в този си вид решението е идеалната за Смоланд комбинация от рестрикция по отрасли и местен протекционизъм.) Решението е в сила и през 972 ОР, и е допринесло много за реалното запазване на тезауруса на Смоланд. Приходите на света, основно от туризъм и износ на сувенири, не са големи — но разходите му, почти само за модерни лекарства и животоспасяваща апаратура, също не са големи. Светът е известен като чудесно място за ски-спорт и туризъм, но поради сравнително слабо развитата туристическа индустрия не е така посещаван, както някои Развлекателни светове.
Отговорник на света там се избира измежду племенните старейшини, вождове и мъдреци. Длъжността е доживотна. Както навсякъде, избраният подлежи на одобрение от Свръзката; до 972 ОР обаче не е имало случай Свръзката да не одобрят избрания. Жителите на света твърдят, че от Свръзката са заявили, че причината е в „изключителните морални качества на смоландци“; веднъж при пряко запитване говорител на Свръзката е потвърдил, че това е точно така, и е добавил, че за него е удоволствие да го обяви.
В едно отношение Смоланд прилича много на Мидгард: и на двата свята жителите живеят средновековно, но нямат нищо против около тях да бъдат ползвани модерни машини, най-вече за превоз, свръзка или лечение. Смоланд е малко по-консервативен от Мидгард; малко смоландци биха се качили на хеликоптер или мотошейна, ако това не им е работата (заради възгледите си). Няма случай обаче някой смоландец да се е намусил, защото други, най-вече посетители, ползват тези „леснотии“.
Въпреки около 130-те милиона население на Смоланд, големите градове са сравнителна рядкост. Столицата Карлсборг е с население около триста хиляди души; Трансмитерборг, градът около трансмитера, най-големият на света, е малко над един милион.
Административно светът представлява „съветна монархия“ — има крал с предимно церемониални функции, но реалната власт е в ръцете на Съвета на вождовете, в който участват всички вождове на групи с размер над една хилядна от общото население. Броят на всяка група се установява при обичайните петгодишни преброявания със скандинавска почтеност. Групите, които не достигат този минимален размер, обикновено се обединяват и излъчват „вожд“, за да го достигнат. Обикновено Съветът на вождовете наброява между 200 и 300 души.
Официалният език е „скандинавски“ — нещо като лингва франка, създадена на базата основно на шведски, и оставена умишлено известно време да се развива и изчиства сама, преди да бъде фиксирана като речник и правила. Освен този език, повечето жители на света знаят и официалния междусветски английски, и нямат скрупули срещу него.
Много посетители намират градчетата и селцата на Смоланд за еднообразни. Действително, те си приличат доста (като изключим местни забележителности), но в тази прилика има нещо успокояващо и някак си… хм, свойски. Почти еднакви дървени къщи със стръмни покриви, като правило на по два етажа в градовете и на по един в селата, улици, пригодени както за безснежното лято, така и за двата метра напластен сняг през зимата, каруците, на които според сезона се слагат колела или плазове — видиш ли едно такова място, все едно си видял всички. Но пък харесаш ли си едно, се чувстваш навсякъде като у дома си.