Населението на Орда не е известно като брой; предполага се, че е между 160 и 200 милиона. Произходът му е извънредно разнороден, смята се, че над половината идва от Средна Азия. Раждаемостта е поне 2 пъти над тази на Великорус, но заради неглижирането на грижата за слабите и болните, и съответно по-високата детска смъртност, населението не се увеличава по-бързо. Сред учени извън този свят има доста спекулации защо скоростта на увеличаване на населението на двата тезауруса е толкова подозрително близка; обсъждат се всякакви хипотези — от намеса на Безтелесните, та до „световен дух“ и т.н.
Неофициално се смята, че на света съществуват сравнително оформени още два тезауруса. Водят се обаче спорове доколко това са отделни тезауруси; Великорус и Орда, естествено, не признават отделността им.
Единият води началото си от около 420 г. от Разделението, когато разгромен претендент за престола на Великорус избягва с остатъците от войските си и симпатизиращо му население в Кавказ. Основаната там от него държава още отначало е напомняла на кавказките тезауруси от средата на второто хилядолетие, и приликата се е засилила с времето; строго християнска е, не признава славянските митологични елементи. На два пъти е била завладявана от Великорус за по десетина години и един път е била васална на Орда почти половин век, но през повечето време е самостоятелна. Опитва се да си извоюва гаранции от Безтелесните за екстериториалност, подобни на тези на Великорус и Орда, но засега без успех.
Другият тезаурус води произхода си от Орда. С времето хора от номадските племена, или дори цели племена са мигрирали на юг чак до джунглите, и са се заселвали там. Полученият тезаурус донякъде напомня Индия от края на първото хилядолетие от н.е., дори пантеистичната му религиозна база е отчасти сходна с индийската (съставена е предимно от отделни богове на Орда, като са им приписани различни функции). Официално няма кастова система (на някои места има нейни наченки), но на практика е изключително трудно да се преодолеят ограниченията, наложени от раждането. Постоянна централна власт няма, но джунглите гъмжат от най-различни владетели — от такива на племе от стотина души, до местни раджи и ханове с доста обширна власт. Ту един, ту друг взема надмощие. На няколко пъти са се обединявали и отблъсквали успешно набези на племена от Орда: всесилните в степите конници не се справят добре в джунглите.
Потокът на хора от и към този свят среща доста пречки (и затова не е и голям). Великорус смята опитите за емигриране от нея за държавна измяна, и ги наказва със затвор. Външни хора могат да бъдат приети за великоруси, ако положат клетва за вярност пред царя (за себе си и потомците си, во веки веков), а такива желаещи не се намират много.
Орда смята опиталите се да емигрират от нея за предатели; ако успеят да ги заловят преди преминаването на трансмитера, повечето племена ги продават в робство. (Около 40–420 г. ОР един от най-могъщите племенните вождове е въвел официално смъртно наказание за такива; Свръзката мигновено са блокирали транслатора на Орда за шест години, докато вождът не бил убит във война срещу Великорус, и наследникът му не отменил наказанието под натиск на други племена.) Външни хора могат да бъдат приети в племената на Орда; ритуалът обикновено включва приемане на духа и принципите на номадството, и влизане в племето, и кандидатите да го минат са твърде малко.
Външни за света лица могат да бъдат допуснати да живеят на него, ако са дипломатически или подобен персонал. Това „постоянно жителство“ не носи никакви привилегии; работата на дипломатите там не е лесна, и често е опасна (нито Великорус, нито Орда гарантират живота и здравето им срещу външни посегателства).
Великорус и Орда са във война през повече от половината време от осването на света насам. Отначало войните са започнали на тема първооснователството на света, преминали са към това кой заповядва и нарежда на него за неща, касаещи целия свят, и когато реката от кръв е станала достатъчно пълноводна, са продължили просто защото другите съществуват. (Често се спекулира, че те са продължение на традиционните руско-номадски войни от земното Средновековие, но това, естествено, няма много общо с истината.) Обикновено състоянието на война се изчерпва с гранични провокации; по два-три пъти на столетие обаче се разгръщат и едромащабни сражения, които могат драстично да изместят границите. След войните като правило се сключва поредното „вечно“ примирие, което, естествено, бива нарушавано в първия момент, когато едната страна реши, че другата е отслабила защитата си.