Един любопитен момент е, че дори най-добрите учени на Икс не са могли да формулират по-прости и функционални основни закони на роботския интелект от Азимовите, и използват тях в буквалния им вид. Причината е проста: роботът на Икс е инструмент, а това са перфектните изисквания за инструмент — да не вреди на човечеството, да не вреди на собственика си, да изпълнява желанията му и да се грижи за себе си.
Населени места под 100 000 души на практика няма; повечето са около или над милион. Всички изглеждат като мечтата на урбанист-футурист. При получаване на каквато и да било по-модерна и добра (дори с малко) технология, тя се внедрява навсякъде, често на висока цена — иксианците смятат, че непрекъснатото поддържане на върхово технологично ниво има възпитателен ефект върху света им, и го е направило това, което той е.
Селско стопанство в традиционния му вид не съществува на Икс. Светът се самоизхранва, но почти всичката храна се получава от автоматизирани оранжерии, биотехнологични заводи и т.н. При цялото техническо развитие на света е смайващо, че повечето от храната „имат вкус на пластмаса“, по мнението на външни хора. По-сериозните казват, че Икс може да направи какъвто вкус пожелае, но дизайнерите на храни там просто нямат този усет за вкус на храната, който има човек, израсъл с естествени храни.
Промишлеността на Икс е специализирана в свръхвисокотехнологични продукти. Правителството на света е установило режим, който стимулира непрекъснатото изхвърляне от производство на най-нискотехнологичните неща, произвеждани там. Продукцията на Икс е смятана из целия Възел за връх на високотехнологичността (а и на цените). Иксианци са донякъде шовинисти в промишлено отношение: много е трудно да бъде накаран жител на Икс да използва нещо, което не е произведено там — смятат го по дефиниция, за нискотехнологичен боклук, урон на авторитета на ползващия го, често без значение на реалните факти.
Основната част на населението обаче е заета не в промишлеността, а в науката. Работи се предимно приложна наука, но значителен дял има и фундаменталната. За разлика примерно от Академия, в науката на Икс няма нищо пародийно и комично. Смята се, че в областта на фундаменталната наука светът отстъпва във Възела единствено на Томароа и Белвю, а в приложната — само на Белвю. Иксианци се шегуват, че светът им има най-високата плътност във Възела на шпиони от Стражеви светове на квадратен метър. (Не е вярно — на Белвю е още по-висока, а и на Томароа не е много по-ниска, въпреки че шпионите там най-често не могат изобщо да разберат за какво става дума.)
Томароа
Свят номер 517752–754949, възел 611, релейна група 18. Официално име: същото.
Светът е подобен на Земята, дори повече от повечето земеподобни светове. Географията му е различна (въпреки че континентите също са шест, и разпределението суша/вода и континенти/острови е на практика като на Земята), но климатичните особености са на практика същите (включително неприятните). Има луна, идентична на земната.
В областта на теоретичната наука Томароа се смята за най-развитият свят във Възел 611. Икономиката му обаче е по-скоро скромна. Проблемът е главно в размера на населението — около 22 милиона; промишлеността е изключително високотехнологична, но толкова малко хора трудно създават силна икономика, особено когато голям процент от тях работят в и около университетите и научните центрове, и не участват в производството. Също така, промишлеността не е само наука, но и икономика — а там на Томароа са добри, но не са водещото острие на Възела.
Светът е започнал като обикновен и непретенциозен проект за пост-Разделението. Проектът е създаден в Нова Зеландия, и е бил известен предимно в Океания; почти цялото население е по произход оттам. Повечето реално са били потомци на европейци, но е било решено да се отдаде уважение на културата на мястото. За официален генезис на групата и нейно културно наследство се смятат най-вече тези на Океания; светът е кръстен на някакъв племенен бог оттам. Официалният език, както на много пост-Разделенски светове, е междусветският английски.