Отначало светът доста пъти е бил бъркан с Племенен (дори е бил воден в справочниците по погрешка сред Племенните светове близо двайсет години). Жителите му трябвало да положат доста усилия, за да поправят тази грешка (и произтичащите от нея следствия, най-вече в търговията и общуването с околните светове). Част от тези усилия е било сериозното развитие на образованието (по начало и без това добро), особено в областта на фундаменталната наука. Стигнало се дотам над 80% от населението на света да има поне едно висше образование (не винаги на супер ниво, но все пак…). Това пък довело до леко иронично отношение на околните светове към образованието на Томароа, дори след като грешката с типа на света била коригирана. (Съответно на Томароа позатегнали критериите, доколкото могли.)
Нещата се въртели в тази орбита, докато около 80 г. след разделението внезапно Аугментирани и Безтелесни не започнали да проявяват интерес към една от школите по теоретична физика и математика. Повечето учени дори на Томароа отначало не приели това на сериозно — школата не криела, че разчита на интуицията и конфесионалните възгледи не по-малко, отколкото на изчисленията, и била смятана за твърде мистична, за да е сериозна. С времето обаче този интерес започнал да прави впечатление. А когато Безтелесните разкрили, че някои от теоретичните разработки на тази школа са върховите достижения на Стандартни във Възел 611 в областта на физиката и математиката, авторитетът на школата рязко подскочил. Този на Томароа като цяло — също.
Оттам нататък нещата се разраснали като търкулена снежна топка. Томароа бързо се превърнал в център номер едно на теоретичната физика и математика във Възела. Много от най-добрите учени във Възела отиват там, за да учат и работят; създаденото научно общество вероятно превъзхожда останалите научни ресурси (поне на Стандартни) на целия Възел в тази област. Смята се, че най-силната му привлекателност е дори не толкова върховата наука, колкото огромната (за размерите на света) научна общност — там истинските учени намират обширна среда от сродни души, с голямо влияние и тежест в обществото. Нещо като раят за учения.
Твърде бързо учените на Томароа в другите естествени науки решили да си вземат поука и пример. (И учени от други светове също, но на Томароа имали примера постоянно пред очите си.) Били създадени купища школи във всяка естествена наука, които се мъчели да имитират постигнатата във физико-математиката сплав от логическа фриволност, опиране на лични убеждения и точна теория. Огромният брой школи не постигнали нищо; ту една, ту друга обаче започнали да отбелязват успехи. И така в повече от половината естествени науки пътят бил криво-ляво налучкан.
Близо триста години, до към 450 г. ОР, опитите да свържат така получените теоретични постижения с практиката били неуспешни — теорията била твърде напред. Амбицираните представители на инженерните науки обаче не се предавали; поколения посрещавали живота си на запълването на дупката, и малко по малко го постигнали. Томароа заел водещо място по развитие във Възела не само в теоретичната, но и в приложната наука. (По-късно Белвю е успял да го изпревари в приложната наука, макар и с твърде малко.) Проблемът, който и до днес обаче не е решен там задоволително, е ефективността: инженерите са понастигнали донякъде теоретиците, но икономистите и организаторите все още са далеч назад.
Немалко други светове правят енергични опити да настигнат Томароа по развитие. На Белвю например се хвърлят колосални средства в наука, но не са могли да създадат традиция и научна общност като тези на Томароа. (А като се има предвид наблягането на приложните аспекти на науката и върховенството на мениджъри, а не на учени, нищо чудно и да не успеят скоро.) Резултатът е, че Томароа поддържа успешно първенството си, дори без да си го поставя за цел.
Основният износен продукт на Томароа е образованието. Университетите на света в областта на теоретичната наука далеч отстъпват като оборудваност и уреденост на тези на някои други светове, но познанията и духът, които биват получавани в тях, се смятат за най-добрите във Възела. Там е мястото, където можете да седите на банката и да слушате лекция на някой, на когото Аугментираните се кланят и Безтелесните свалят шапка — а след това да седнете на по бира с него и да си говорите като със съседа. И когато се върнете на своя свят, професорите-страшилища от местния университет само при вида ви да скачат и да застават мирно, и да си шушукат зад гърба ви: „Той е учил при самия Х.У! Твърди се дори, че го познава лично!“. По-долнокачествените университети там приемат студенти и без изпити за квалификация (срещу страховити такси — „учил на Томароа“ за повечето хора е нещо като „гений сред гениите“). Това реноме обаче се създава от иначе не твърде луксозните елитни университети, където никакви пари не могат да вкарат студент, който не е наистина светла глава — затова и централното правителство ги спонсорира доста щедро. Репутацията и името на света се създават от тях.