Светът е тръгнал като амбициозен опит да се изгради либертарно общество, което да осигурява още по-голяма свобода от най-добрите налични тогава образци (злите езици твърдят, че конкретната цел е била да се формулират принципи, по-свободни и универсални от тези на САЩ от края на 20-ти век, като израз на европейския комплекс пред САЩ), като в същото време предлага разумен минимум социална осигуреност. Проектът е бил започнат още веднага след като Безтелесните са съобщили решението си за изселване на човечеството от Земята, и е бил обявен за открит за участие и подобряване от всекиго. В течение на пет години е дискутиран, доработван и преправян с бесни темпове; на места работни варианти принципите на обществото му са били симулирани подробно, както чрез компютри, така и на живо — отначало само виртуално, а през последните две години и в няколко реални населени места, успели да си издействат подходящ статут. Подаден е за одобрение от Безтелесните буквално в последния момент.
Готовият проект е звучал наистина привлекателно — пълен контрол върху всички държавни органи от страна на всеки гражданин, пълна прозрачност за всичките им действия, задължение за стопроцентова отчетност до най-дребната подробност на всеки държавен служител или институция по всяко време пред всеки, който се поинтересува, на практика анулирани понятия за държавна или учрежденска тайна, свеждане до нула правомощията на правителството да се разпорежда с каквито и да били фондове, които има как да не се управляват от него, и т.н. Всяко решение, което засяга над един определен процент от жителите, се взема чрез референдум; всяко решение на властта, срещу което се обявят над определен процент от засяганите от него, също отива на референдум, и ако съответната власт загуби референдума, пада от власт. Съдебен състав, взел погрешно решение, компенсира последствията за лична сметка. Данъците се събират и разпределят от данъчна служба при стопроцентова прозрачност. И в добавка на всичко това — няколко независими, издържани от данъците организации за контрол върху правителството, които да поддържат стопроцентовата прозрачност. Било е преценено, че децентрализираност и контрол върху властта над една критична степен реално ще я пазят от злоупотреби, и са били взети мерки нещата да са далеч над тази критична степен, и да се самоподдържат далеч над нея.
Към момента на Разделението проектът вече е бил много известен, и на Белвю са отишли над шест милиона души — най-голямата пост-Разделенска група във Възела, и една от най-големите тридесет пост-Разделенски въобще. Отначало обществото преживяло няколко бурни поколения — хората просто не били свикнали на до такава степен свобода, и често правели глупости. Създадената система обаче успяла да издържи всички напъни свободите и контролът върху властта да бъдат орязани, и малко по малко нещата влезли в русло.
Имало и други проблеми. В течение на почти тридесет години бил създаван, по познатия вече начин, модел за социална структура, който да блокира плутокрацията. Тази задача се оказала доста трудна — въпреки огромните усилия, не успявали да постигнат перфектен модел. Накрая въвели също изискването за стопроцентова прозрачност, заедно със строги правила. Всички, които се занимавали с бизнес, изпищели ужасно. На два пъти били правени опити да бъде отхвърлено това изискване, но и двата пъти се стигнало до референдум, който бизнесът губел. Накрая се наложило да се примирят.
За да се избегне скриването на бизнеса под маската „лични разходи“, е бил приет закон покупките на имущество над определена (твърде висока) стойност да влизат в „зоната на прозрачността“. Бил е въведен и лимит за това колко „непрозрачни“ разходи може да има човек годишно. Отначало този лимит също е бил много висок, и е засягал реално единствено най-богатите хора на света. С времето обаче границите на стойност на имуществото и на непрозрачните разходи са били сваляни няколко пъти. В момента покупката на лека кола или хубаво обзавеждане вече изискват публичност, както и общи разходи над тези за сравнително скромен живот. Нищо чудно прозрачността да бъде разширена още повече за в бъдеще. (Правозащитници понякога говорят за „Големия Брат“, но малко хора ги слушат. С методите на Големия Брат може да се контролира и последният купен бонбон; въпросът е кому е нужно това. А в общество на прозрачността за всеки Големият Брат не вирее.)