Моделът включва ограничаването на корпоративните печалби, и строги правила в кооперирането на бизнеса. (Много други светове във Възел 611 са въвели подобни правила; повечето претендират, че са си ги измислили сами, но истината е, че почти навсякъде са прекопирани от Белвю, на базата на техния успешен опит.) Антимонополните закони са изключително сурови: монополистът няма право да работи с печалба над половината от средната за света, и подлежи на регулация от още повече и по-сурови правила. Също така, предприятия там биват обявявани за картел и при най-дребен повод (понякога дори при очевидни случайности). Моделът включва още много други елементи.
Резултатът от това е бил, че икономиката на Белвю доста време е кретала едва-едва. След като обаче бизнесът свикнал с тези правила и се примирил, поела бавно, но неотклонно нагоре. Причината за това е както реалната голяма свобода и на практика нулевата корупция, така и добрата балансираност на производство и потребление, осигурявана непряко от нея. Неведнъж преживявала сътресения, икономиката на света успешно е надминавала един след друг съперниците си, за да излезе през 927 г. ОР на първо място във Възела, пред Икс. Имало е опити светове (включително от други Възли) да се опитват да имитират икономически Белвю, но се е оказало безрезултатно — спецификата на икономиката му изисква неговите социални условия, а никой от имитаторите не е искал да ги приеме. Властта трудно сама се отказва от казана с меда.
Един елемент, за който на Белвю се заделят все повече пари, е гаранирането на плащанията към Белвю при търговия с други светове. Около 450 г. ОР е било прекарано решението при търговия с други светове, която съответствува на определени условия, плащанията към фирми на Белвю да се гаранират от правителството на Белвю, в рамките на определен бюджет. Бюджетът е бил определен като процент от брутните събрани данъци, изцяло извън контрола на правителството е, и гарантира за всяка година плащанията за първите еди-колко си реално изнесени стоки. С нарастването на икономиката заделяните всяка година в него суми са растяли… Условията, за да се гарантират плащания към фирмата ти, са изключително сурови, но все пак позволяват да се печели по мъничко — а на бизнеса не му трябва друго.
Към 972 ОР точната дума за икономиката на Белвю е могъща. Светът се доближава по брутен обществен продукт до цялата Земя отпреди Разделението, и не е чудно до още около стотина години да я надмине. (Не е ясно доколко цените са съпоставими, но продукцията му е колосална: би позволила на милиард и половина души да живеят с жизнения стандарт на Белвю, а той е по-висок от стандарта на най-богатите държави на Земята отпреди Разделението.) Въпреки огромното потребление на света, над две трети от произведеното отива за износ, гарантиран или не — там процентът печалба се контролира по-трудно заради по-малката прозрачност. Ако финансовите опции на правителството му не бяха ограничени, светът вероятно щеше да е пръв и по помощи за изостаналите светове; дори и така, той отстъпва само на три-четири свята във Възела. Разнообразието на продукцията не отстъпва на количеството й; смята се, че ако Белвю прекъсне напълно вноса от външни светове, не само ще издържи, но дори жизненият стандарт няма да спадне кой знае колко.
Продукцията на Белвю определено е на отлично ниво, но е далеч по-малко рекламирана от тази на някои други светове. Причината е, че солените разходи за реклама често биват смятани за неприемливи в условията на пълна откритост, а рушветите за сделки са на практика невъзможни. Резултатът е, че тя се потребява някак без това да носи слава на света; например дори на самия Белвю значителен процент от населението смята стоките от Акура за една класа по-добри, а те са с на практика същото качество. Същото важи за технологичността и върховостта на стоките от Икс.
Много хора смятат, че Белвю е рай — работиш доста по-малко, отколкото примерно на Акура, а живееш много по-добре. Реално обаче разликата нито в жизнения стандарт, нито в количеството работа е кой знае каква. И на Белвю се работи здраво; по 40 часа седмично там работят само мързеливците. Просто заради пълната откритост там фирмите не са успели да наложат и направят част от обществените ценности изцеждането с работа докрай. По-високата производителност на труда е резултат главно от научно-техническото превъзходство, и донякъде на по-голямата по размер икономика.
Образованието и науката на Белвю, подобно на всички други централни блага, се издържа от фиксиран процент от събираните данъци. С разгръщането на икономиката това е довело до наливане в наука (а оттам — и в развитие) на колосални средства. Правителството също пренасочва натам всичко, което може; целта е да бъде настигнат и надминат като развитие и научни достижения Томароа, и Белвю да излезе на първо място във Възела и в това отношение. Засега обаче не се наблюдава съществено настигане; социални аналитици от Белвю коментират тъжно, че техният модел е добър за икономика и какво ли още не, но социалният модел на Томароа е реално ориентиран точно към фундаментална и донякъде приложна наука, и няма как да не е по-добър в това отношение.