Навахо
Свят номер 685928–776375, възел 611, релейна група 31. Официално име: същото.
Светът е смятан за класически Племенен; много учебници във Възел 611 го дават като пример за този тип светове. Базиран е на тезауруса на северноамериканските индианци отпреди да дойдат европейците.
Условията на света са подобни на тези на Земята; климатичните разлики между екватора и полюсите са доста по-малки, но сезонните са на практика същите. Географски е малко по-голям от Земята (площта му превишава земната с около една трета), но силата на тежестта е като земната. Сушата е 41% от повърхността на света. Високи планини от алпийски тип почти няма, сеизмична активност — също. Светът разполага с луна, доста по-малка от земната, но даваща почти същото количество светлина, заради високото си албедо.
Населението на света е около 75 милиона. Единен официален език няма — всяко племе говори свое наречие; всички наречия обаче са доста сходни — тръгнали са при Разделението от три-четири основни, всичките сериозно допълнени с английския от о време. Както на доста Племенни светове, раждаемостта е сравнително висока. Средната продължителност на живота обаче е не повече от 50–55 години за мъжете; за жените и за мъже, починали от естествена смърт, е около 90 години. Причината за разликата са честите вражди между племената. Също така, въпреки взетите при Преселението мерки, на света са били пренесени някои инфекциозни болести, и те взимат данъка си, основно сред малките деца.
Флората е типичната за Северна Америка от онези времена; фауната обаче е дело на някой, който… е, поувличал се е малко. Надали по времето на индианците пещерните мечки още са били в такова количество, също така не е известно да е имало останали живи мамути, дори само в най-северните области. И определено не е имало саблезъби тигри (на два по-рядко населени континента), нито петметрови динотериуми (на основния екваториален континент).
Проектът за света е тръгнал от един резерват в САЩ — група индианци навахо решила, че сега е моментът да осъществят истинското връщане към корените си. Първоначално от Свръзката им отказали с мотива, че заради стотина души не си заслужава да се отваря нов свят — доста чест отказ преди Разделението. Навахите обаче се амбицирали, и направили всичко възможно проектът им да се разчуе не само из всички резервати в САЩ, а и извън тях, но и по целия свят. Рекламата била отлично премислена; резултатът бил, че само за година вече желаещите за света били над сто хиляди. Повечето от тях не били реално от индиански произход; имало е хора от на практика целия свят.
Отначало навахите не искали да приемат на света хора не от индиански произход, но се оказало трудно, а и сериозно орязвало броя на групата. В добавка, от Свръзката ги посъветвали, че идеята не е добра откъм жизнеспособност на обществото, което ще създадат. Навахите се опитали да се пазарят — „от негър или бял индианец не става“. Безтелесните предложили възможността да променят външността и генетиката на всички желаещи, така че да бъде по-индианска дори от тази на навахите. (На практика се оказало, че използват масмедийното клише — желаещите промяна до един се оказали след нея като извадени от роман или филм по Майн Рид или Фенимор Купър, мускулести юначаги, пъргави и ловки като котки, и с най-индианския възможен вид.) Имало и такива, които не пожелали промяната, но се оказало, че „индианският ген“ е доминантен — още третото или четвъртото поколение вече изцяло били по външност стопроцентови индианци.
Тезаурусът на света е прекопиран максимално точно от този на индианците. Единственото по-забележимо различие е насадената тежка неприязън към причиняването на смърт. Пленниците в бой като правило се скалпират и измъчват, но след като или бъдат пречупени, или покажат, че това няма да стане, биват пускани. Първите от погнуса, вторите от уважение. По същия начин, тежките престъпници биват „принасяни в жертва на боговете“ — тоест, изхвърляни по определен начин през трансмитера, за постоянно изгнание от света. Причината за промяната в тезауруса е ултиматумът на Свръзката на тема смъртно наказание. (Още преди създаването на света навахите се опитали да се опънат по въпроса; от Свръзката им отговорили, че молбата им за свят ще бъде разгледана само в комплект с писмени гаранции по въпроса. Навахите се опитали още два-три пъти да се пазарят, но били изобщо приети за среща чак когато донесли писмените гаранции — в последния момент, преди приемането на проекти да приключи.)