Трансмитерът на света е разположен на най-големия континент, и се смята за свещено място. Всички племена имат свободен достъп до него (въпреки че обичаите на всички забраняват, или сурово осъждат идеята да се премине през него без крайна нужда).
Името на света е дадено в чест на племето на авторите на проекта. Иначе някои други племена реално са дали за него повече хора. След преселението им новоиндианците се разделили по племена, наречени на някогашните индиански племена (някои са създадени без нито един представител от оригиналното племе — към момента вече е нямало живи, или пък никой от тях не се е бил присъединил).
Като тип връзка навахите пожелали хем да имат връзка с другите светове, хем тя по никакъв начин да не влияе на начина им на живот — включително да не съблазнява потомците да емигрират. Детайлите оставили на Безтелесните, при условие да спазят духа на идеята с пълна точност. Безтелесните реализирали нещата по смайващо прост и ефективен начин.
Ако човек от Навахо напусне света им, трансмитерът го променя, давайки му необходимите познания, умения и култура, за да се справи със задачата си. (Колкото на собствения му свят го бива за нея — некадърникът си остава некадърник, ако и вече да знае как примерно се пилотира космически кораб.) При връщането обаче промяната е обратна — всичко придобито се изгубва. Спомените от външния свят биват трансформирани до индиански еквиваленти (не винаги — някои хора запазват в една или друга степен истинските си спомени; смята се, че това са тези, които не биха се съблазнили от каквото са запомнили).
Ако външен човек отиде на Навахо, трансмитерът го променя външно съобразно целта на посещението, за времето, докато е там. Първите дипломати, решили да установят контакт със света, били здравата смаяни, когато смокингите им се превърнали в пищни индиански носии, окичени с купища скалпове, а те освен с орлови профили се сдобили с количество бойни белези, вдъхващо преклонение сред младите индианци. Шокът бил още по-тежък за жените между тях, тъй като включвал и смяна на пола — индианците нямат вождове жени. Като капак, оказало се, че затритите в зубрене на индиански наречия месеци са били безсмислени — всеки от тях вече говорел перфектно нужните им езици. При напускането на света всичко изчезнало обратно, с изключение на владеенето на езиците. Още повече са били изненадвани научни екипи, опитали се да посетят света с оборудването си. Твърди се обаче, че най-тежък е шокът при редките опити да проникнат там на мисионери и свещеници.
Понякога посетители се изкушават да разказват на местните индианци истината за света отвъд, но никой не им вярва — преданията на заселниците са отдавна забравени, а как да повярваш на нещо, което никога не виждаш? При което, дори да пратиш човек, той разказва съвсем друго, като се върне? С времето това се сдобило със специфична индианска диагноза — „лудост по небето“ — а посетителите (а и малкото индианци, запазили реални спомени за отвъд) се отучили да разказват неща, след които ги смятат за луди.
Светът върти ограничена търговия през трансмитера си. Износът е основно произведения на изкуството — маски, индиански атрибути, амулети и подобни. Вносът е… „познай какво ще закараме на индианците този път“. Консервите се превръщат в парчета пушено или сушено месо, или други продукти. Инструментите — в най-подходящия им местен еквивалент; ако са хитро подбрани — в нещо, което го няма на света, но определено е племенна технология. Антибиотиците и успокоителните — в майсторски направени шамански мазила и отвари от местни халюциногенни растения. И така нататък. Понякога резултатите от превръщането са безнадеждно комични; като класически примери се дават опитите да пренесат часовници или компютри.
Като легенда се разказва историята на наследствения лък на вождовете на шошоните — изключително изработен баленово-костен лък, със смайваща далекобойност и точност. Дребен търговец обещал срещу огромно заплащане на вожда на шошоните оръжие, с което може да се завладее светът — бил успял да закупи изгодно на Арената тежък щурмови бластер, производство за специалните десантни части на Легиона. След като го пренесъл през трансмитера обаче, шошоните две седмици се чудели защо той бяга от тях и се крие. Накрая го заловили и закарали пред вожда си. След изпробването на лъка впечатленият вожд заявил, че с това оръжие наистина може да се завладее светът, и се извинил на търговеца, че не му е вярвал преди това. Търговецът си тръгнал не само със скалпа си, но и с щедри дарове в добавка на уговореното заплащане. Което не му донесло много щастие — от другата страна на трансмитера го чакал отряд от Легиона, пренеприятен разпит на тема някои негови покупки, и в крайна сметка — затвор.