Отношенията на Кодзияма с околните светове също не са особено добри. На няколко пъти се е стигало до дипломатически скандали с Британия, Релейния им свят — също пост-Разделенски, но с викториански уклон: от Кодзияма претендирали, че император е по-висок сан от крал, и следователно кралят на Британия да признае върховенството на императора на Кодзияма. Естествено, от Британия не са се съгласили… Особено лоши са отношенията между Кодзияма и Бушидо: от Кодзияма смятат военните от Бушидо за предатели на японската идея и нация, докато на Бушидо смятат жителите на Кодзияма и всичко, свързано с тях, за отвратителна и позорна карикатура на себе си. (И не са далече от истината — има пословица, че като си делили японското наследство, самурайството се е паднало на Бушидо, а театралниченето — на Кодзияма.)
Стражевите светове (а и не само те) не гледат с добро око на Кодзияма. На практика цялото научно развитие на света е в, или се прилага най-напред във военната област. Както на всеки свят със сериозна наука, и там понякога се правят открития, които рискуват да засилят рязко военната мощ на света, и така да застрашат военната сила на Стражевите светове във Възела. Засега е нямало случай това да успее, но не се знае какво предстои. (Не че на Кодзияма някой сериозно би желал противопоставяне примерно срещу флота на Легиона, но все пак…)
Широко е известен случаят с Ишихаро Игасаки. През 896 г. той успява да се промъкне тайно в представителството на Легиона на Кодзияма, и поисква убежище там. Оказва се, че е работил като учен за армията на Кодзияма, и е участвал в разработване на технология, която може да измъкне на практика всички спомени на човек, дори мъртъв, дори по само част от мозъка му или от специален „трансмитерен образ“ на трупа. (Технологията се е базирала на един от страничните ефекти при работата на определен тип трансмитери.) Бил е осъден задочно на Кодзияма, на постоянно изгнание от света. (Искали да го осъдят на каторга, но Безтелесните дипломатично предупредили, че ако там вземе да му се случи нещо, Кодзияма ще загуби трансмитерната си връзка.) Комисията по престъпниците го разпределила на Академия. Екипът, в който той работел, успял в течение на тридесетгодишна работа да приспособи технологията за възстановяване на спомените на живи хора, изгубили ги при злополука.
(Нещата не свършват с това. Наскоро след заселването му на Академия имало опит той да бъде убит — по една случайност неуспешен. Убиецът бил проследен обратно до Кодзияма. Постреснатото ръководство на Академия решило да прибегне до сериозни мерки — наело тихомълком на Ишихаро охрана от Бушидо. След два месеца имало повторен опит, осуетен от охраната. Убиецът успял да се измъкне; охраната обаче повикала нова смяна от Бушидо, която да ги замени, след което заминала за Кодзияма. След един месец се върнали и известили Научния съвет, че животът на Ишихаро вече е извън опасност, и охраната може да се снеме. Повече покушения срещу него не е имало. Нито от Бушидо, нито от Кодзияма са разкрили каквито и да било подробности около случилото се там.)
Вишну
(кандидат-космически)
Тасман
(провалил се опит за пост-Разделенски)
Европа
(не особено успешен пре- и пост-Разделенски)
Британия
Свят номер 955175–451479, възел 611, релейна група 8 (Релеен). Официално име: същото.
Пост-Разделенски по развитие, този свят е заложил в основата си викторианството, и (до голяма степен заслужено) бива причисляван към Викторианските светове.
Физически светът е доста точно подобие на Земята; има една луна, която също е съвсем подобна на земната. Планетната система е почти същата, единствено Сатурн няма пръстени (планетите са наречени на имената на тези от Слънчевата система). Растителният и животински свят е също максимално точно подобие на този на Земята; само някои причинители на болести са спестени. Планетата освен основния си викториански тезаурус подслонява официално поне още един, а учените определят и още един, официално непризнат.
Официалният тезаурус на света е викторианският. Идеята е била да съчетаят съответната ценностна и възгледова система с пост-Разделенско ниво на развитие, и до голяма степен са успели. Икономиката е напълно сериозна, работи се не само приложна, но и фундаментална наука. Интересното е, че са успели много добре да съчетаят научното развитие, правено предимно от богати учени-безделници, с нуждите на промишлеността. (Носят се слухове, че често научният принос идва не толкова от лорд Еди-кой си, колкото от талантливия му лабораторен прислужник.)