Светът на практика не произвежда нищо, освен развлечения — всичко се закупува отвън. Населението е заето на практика 100% в развлекателната индустрия, около половината — в тази й част, която е някакъв вид публични домове. Официалният език на света е френският от края на 19 и началото на 20 век; на много места се използва възстановка на парижкото арго от времето на Франсоа Вийон. Като по-шикозно и по-така. (Не ги знаете? Срещу сравнително скромна сума трансмитерът към Мулен Руж ще реши този проблем.)
За разлика от доста други Развлекателни светове, Мулен Руж е тръгнал като такъв по начало. Остелите на проекта са богаташи от американо-австралийско-еврейско-арменско- и какъв ли не още произход (поне така се твърди); населението е още по-разнообразно в това отношение. Често се казва, че най-малко представената пред-Разделенска нация в него са реалните французи. Идеята е била за свят на развлеченията, който официално е собственост на групата основатели. От Свръзката се съгласили, с условието на света да бъдат приемани и други желаещи, и да не бъдат поставяни в положение на официално робство или крепостна зависимост, или други подобни, и родените на света да стават негови съсобственици наравно със сегашните.
Още отначало собствениците на света са се сблъскали с проблема за населението — свят с техния профил има нужда предимно от голям брой млади красавици. Проблемът бил решен с помощта на Свръзката (не е ясно как собствениците са ги убедили — има купища предположения). Към момента светът разполага с над 20 трансмитера, специализирани за промяна на външността на човек, и от време на време, с разрастването на населението и бизнеса му, се сдобива с по някой нов.
Един доста неочакван ефект от това е практическото безсмъртие на жителите на Мулен Руж. Когато възрастта те направи негоден за работа (а там няма глезотии като пенсии или социални помощи — или работиш, или си търсиш друг свят), можеш да подпишеш договор със собствениците. Ти на тях задължението да работиш за тях още еди-колко си години, те на теб тяло, подходящо за каквато работа решат да ти определят, за това време. На света има хора, които помнят Разделението; неотдавна доайенката на „компаньонките“ на света е отпразнувала хиляда години в професията… Свръзката са били питани неведнъж не реализира ли този механизъм точно това, което са били поставили навремето като условие да не стане. Те са отговорили: „Собствениците на света не принуждават никого да подписва или преподписва договора си. Оттам нататък нещата не са наш проблем.“
Както и следва да се очаква, корупцията в тази област е много, и е неприятна. По принцип се гледа да ти предложат работа и тяло, които да не са много различни от предишните, за да не се хабят време и средства за преобучаване — но на практика рушветите решават всичко. Голямата част от спестеното от работещите на Мулен Руж отива именно за тези рушвети; тези, които ги получават, на свой ред ги плащат, за да получат властта за решения, и т.н. Веригата свършва в крайна сметка, естествено, при собствениците на света, и вероятно е основният им източник на доходи, още по-голям от официалните.
За тези, които не искат или не могат да си платят рушвета, животът може да е доста интересен. (По разказ на един тамошен Марко Тотев: „Таман свикнах да съм проститутка, и почна да ми харесва, и хоп — направиха ме готвач-китаец. Таман се научих да готвя пустите им оризи и бамбуци, и мирясах от тъпи клиенти, и хоп — рецепционистка в хотел. Таман се научих да се мазня на клиентите и да ги омайвам с приказки — хоп, планински спасител. Това живот ли е?“)
Определено е живот — почти няма случай някой да се е отказал да преподпише договора, или да се е изселил на друг свят по своя инициатива. А като се има предвид, че е и доста дълъг живот, напливът за емиграция към Мулен Руж е сериозен. Приемането на имигрант там по същество е наемане на работа; из Възела битува изразът „смотано като интервю за работа на Мулен Руж“. Подобни приемания хич не са чести и лесни; населението обаче расте само за тяхна сметка. Смъртността там, макар и близка до нулата, е по-висока от раждаемостта, която е нулева — във всички договори има задължителна клауза за прекъсване на възможни бременности; всички женски тела, които могат да бъдат получени на Мулен Руж, са безплодни, и без менструация. (Което им спестява някои неудобства в някои разпространени там професии.)
От тези трансмитери могат да се възползват не само жителите на Мулен Руж, но срещу подходящо заплащане — и посетителите там. Официално това се прави, за да се наслаждават по-добре на развлеченията, и всякакви промени задължително се връщат обратно при напускането на света (изискване на Свръзката). Носят се слухове, че на практика срещу аастрономически рушвет и това може да се заобиколи… ако от Свръзката не усетят, тогава няма гаранция.