Веднъж изолирал се, антиевропейските и антицивилизационни настроения на света са стигнали почти до истерия. Върхът е бил около 300–320 г, когато дори са направили референдум и прекръстили света си на Тахити, само защото „Океания“ им звучало твърде европейско. Прояви на расизъм или пък дискриминация към имигранти не е имало. Тъй като обаче училищата в класическия им вид са били обявени за „европейска работа“, грамотността на населението е твърде ограничена (над 60% от населението едва чете и се подписва). Много от вождовете смятат, че това е плюс, а не минус на света, защото съответства по-точно на Полинезия, каквато е била навремето (или поне на каквото те знаят за нея).
Средната продължителност на живота на света е може би около 70–80 години, но това не отразява положението реално. Всъщност тези, които не са загинали като деца или младежи при тайфуни или глупави приключения, обикновено живеят докъм 100–110 години. Повечето от населението дори не знае за съществуването на други светове — не че информацията е забранена, просто рядко някой обсъжда темата. Официално съществуват различни племена, но колкото и да е странно, твърде малко хора отдават някакво особено значение на племенната принадлежност.
Кратки факти за разни светове:
Порталът, който свързва космическите пространства около Делта-12 и Акаталанге, е с чудовищни размери — диаметърът на отвора му надвишава диаметъра на орбитата и на двете планети заедно. (И двата свята са ориентирани към изучаване на Космоса, намират се в огромни звездни системи с по няколко звезди и множество планети и планетоиди, и системите им се намират в плътни звездни купове със средно разстояние между отделните звезди от по няколко светлинни дни. И двата разполагат с огромни флотилии космически кораби; от Делта-12 твърдят с гордост, че флотата им при нужда може да побере за евакуация и продължителен живот в Космоса цялото население на планетата, и че те реално нямат нужда от земеподобна планета като база.)