Привилегия на Патриарха, осигурена от Отговорника, е запазването на напълно бистър ум и физическа дееспособност до смъртта си, и предусещането й една година по-рано. Друга е демонстрирането на духовна мощ, като например с молитва да излекува тежко болен, или да предизвика дъжд при суша.
Процедурата по избор на Патриарх е интересна. Седмица преди смъртта си старият Патриарх назовава няколко възможни наследници; имената им се пазят в тайна. След смъртта му те се разкриват и назованите биват поканени пред събор на митрополитите. Там те трябва да покажат духовна мощ, като извършат чудо с молитва. Този, който се справи най-добре, става новият Патриарх. Понякога се справя не само един, но обикновено един превъзхожда останалите. По-слабите чудотворци най-често също получават (не винаги веднага) високи църковни постове.
Осмият Патриарх е бил интересен случай: трима кандидати се справили напълно еднакво. Съборът им предложил да изберат заедно как да постъпят. Двама решили съревнованието да продължи до излъчване на победител; третият заявил, че щом има други достойни, той се отказва. Естествено, в крайна сметка станал Патриарх именно той: молитвите на другите двама загубили част от силата си. Външните наблюдатели смятат, че това е било просто урок на тема добродетели от страна на Отговорника.
Академия
Свят номер 237586–238543, възел 611, релейна група 26 (Релеен). Официално име: „Академия на науките“.
До голяма степен съществуването на Академия се дължи на лично познанство между един от професорите на БАН и един от първите Безтелесни (от времето преди да стане Безтелесен). В стила на класическата българска традиция и трите деца на професора са научни работници в БАН, и той е загрижен за бъдещето им.
Когато става ясно, че наближава разделение на хората, и че никой няма да може да остане на истинската Земя, загриженият за добруването на децата си професор съчинява не особено домислен или реалистичен план за свят на учени, които са що-годе осигурени материално, и работят единствено за науката. Тезаурусът на света е изграден около типичното за 21 век (детството и младостта на споменатия професор), с много елементи от предишни и последващи времена. Планът е предаден за одобрение чрез познатия му Безтелесен, който сериозно го доработва и изчиства, като запазва духа му. За смайване на всички, които са в течение (включително на самия професор), планът е одобрен — с уговорката, че светът ще трябва да се издържа сам, но Безтелесните ще помогнат това да се постигне. Упорит слух, непотвърден официално, е че Безтелесните са искали да направят експеримент на тема мързел. При Разделението повечето от състава на БАН се записва затам.
Важно изискване е било да не бъдат приемани хора със значителни аугментации, особено генетични. (Злите езици твърдят, че причината е била личен интерес на автора на проекта — да не би някой да засенчи чадата му.) Немалко желаещи да отидат на Академия дори са се разделили с вече направени аугментации; някои се опитали да пробутат тайно своите, но контролът на Безтелесните при Разделението не го позволил, като противоречащо на официалния статут на света. Не повече от петдесетина години ОР идеята е била отчетена като очевидна грешка, но вече е било късно. Изискването отпаднало от официалния статут, и приеманите по-нататък не са били скринирани за аугментации, но въпреки това процентът на хората на Академия със значителни аугментации, особено генетични, е пренебрежимо малък.
И така Академия започва като свят на научни работници — не особено работливи, и по общото мнение на всеки за всички други, и не особено кадърни. Последното за щастие се оказва не съвсем вярно. Първите трийсетина години се оказват доста проблемни, в смисъл гладни — прехраната все пак се изкарва с работа. Минава доста време, докато обществото им постигне достатъчно добра производителност на труда, за да се живее нормално. През това време ги спасява основно минималният приход от поддържането на Релейния възел и помощта на Безтелесните и Аугментираните; постигнатата прилична производителност на труда е пак с техни съвети.