Приетите по начало социални правила са били наистина мечтата на мързеливеца. Не е останал празник, който да е хрумнал на ръководството, и да не се празнува официално и да не е неработен ден. Това твърде бързо спечелило на жителите на Академия авторитет на безделници, и в добавка към полугладното съществуване им добавило и презрително отношение от другите светове. Наложило се консултантите от Свръзката да заявят в прав текст на едно заседание на Научния съвет на Академия, че светът им няма никакви шансове, ако тези моменти не се променят издъно. Отначало някой „гений“ родил идеята процентът неработни дни като цяло да се запази, но хората да ги получават по различно време, и така да се създава впечатление за работене. Естествено, Безтелесните не се хванали (въпреки че одобрили идеята да няма официални почивни празници). В крайна сметка се стигнало до пет работни дни в седмицата и отделно около месец годишна отпуска. Оттогава обаче останало правилото, че официални почивни дни няма — всеки взима почивката си по различно време, ваканциите на училищата са по различно време, и т.н. Това спомогнало много за равномерното натоварване на производствени мощности и почивни центрове, така че в крайна сметка от идеята имало полза. С времето тази схема се превърнала в една от гордостите на Академия; има светове, които са я възприели, и жителите на Академия се гордеят (и надуват като пуяци — и ний сме дали нещо на света) с това.
В крайна сметка Академия се превръща в много приятен за живеене (ако не броим дребните интрижки) свят. Чрез старателно проведени кампании за повишаване на раждаемостта (по начало не особено висока) и внимателно асимилиране на хора отвън броят на населението бавно се увеличава, и към 969 г. от основаването на Академия (тя е основана три години след Ортодокс) то е около 3 милиона.
Официално Академия се управлява от Научен съвет (името му е традиция — работата му е чисто административна, и няма нищо общо с науката). Голямата част от усилията на членовете на съвета отиват за пазене на личното им статукво и за игрички на дребно за власт. Както и на Ортодокс обаче, крайният резултат за обикновените хора е приятен и като цяло безгрижен живот. Икономиката е базирана на „шведския модел“: позволена, но ограничена частна инициатива в условията на силно централно регулиране и обезкуражаване на уедряването на бизнеса. Стартирането й по този начин е отнело огромни усилия в среда от предимно българи; постепенно обаче се е закрепила и заработила. Както и на Ортодокс, липсата на едри икономически единици или групировки води до сравнително ниско ниво на корупция; за това помага и сравнително високият стандарт на живот.
Сърцевината на управлението на Академия е ефективната бюрокрация. Идеята идва от моделите за работа на западноевропейски, предимно немски и швейцарски, научни фондации и центрове. Усъвършенствана е допълнително с помощта на Свръзката.
На тогавашните „големи клечки“ е било простичко обяснено от един Безтелесен от Свръзката, че където има прекалено големи изгоди, сред изгодоимащите почват отстрелвания или други елиминирания, и че е далеч по-добре да имаш по мъничко, но завинаги, отколкото днес много, но утре — ковчег. Че където столът има твърде малко крака, е трудно да се задържиш на него. Че начинът нещата да са ти осигурени е да се установи паритет между достатъчно голям брой играчи, и да се създаде организация, която да се грижи правилата да се спазват (без самата тя да има достъп до меда по никакъв начин, за да не е подкупваема). И че всеки трябва да следи дали други не получават в тази организация някаква власт, която да могат да използват за завладяване на части от нея… На въпроса не иска ли това твърде много време и усилия за следене, Безтелесният отговорил, че от тях си зависи каква точно организация ще създадат: колкото е принципно по-неподатлива на опити за овладяване, толкова по-малко ще са усилията им за следене.
След още разпитване Безтелесният с неохота (дали не изкуствена?) препоръчал ефективната бюрокрация, прозрачна и контролирана от цялото население, като теоретично най-добрият възможен начин за наличните условия, и дал някои идеи как тя да бъде организирана. Големите играчи решили да опитат — отначало с доста опасения. Създадената бюрокрация отначало не е имала голяма тежест в обществото, и работещите в нея са били отстранявани при най-малкия признак за неспазване на правилата. Това, а и налаганите принципи, създало в нея нетърпимост към корупцията. Имало е десетки опити тя да бъде овладявана, но бдителните „кръстници“ успешно са ги проваляли (нерядко с помощта на Свръзката), и са усъвършенствали системата срещу подобен вид „атаки“, докато не я направили неовладяема от отделен човек или група, и на практика недостъпна за нови членове. Когато доказала работоспособността си (в смисъл да осигурява на всеки от важните неговия дял от меда, и да не допуска създаване на нови), е започнало разширяването й, докато не е обхванала цялото управление на обществото, и е била все по-усъвършенствана. С времето „кръстниците“ остарявали и умирали, или излизали от играта, или бавно загубвали тежестта на позициите си, а нови не идвали. В крайна сметка за по-малко от двеста години бюрокрацията се освободила на практика напълно от влиянието им, и се превърнала в истинският обществен механизъм на Академия.