На 28 юли 1961 г. Антъни Линкън изпраща един от най-дългите си доклади от София. Темата е: Международните отношения на България през първата половина на 1961 г. Докладът започва с уговорка:
Ще разглеждам международните отношения на България, а не нейната външна политика, защото тази страна изглежда няма позиции, които да се различават от тези на Съветския съюз. През разглеждания период нямаше български инициативи на международното поле, където имитацията и раболепието пред руската линия си станаха правилото на деня. С никоя страна, с изключение на Куба, България не постигна забележим напредък в отношенията, а връзките с някои страни дори се влошиха. Причината за последното развитие може да се открие отчасти в духа на по-голяма агресивност, последвал Московската конференция на комунистически партии, и отчасти във вътрешните сътресения в самата България. С мълчаливото приемане от управниците на България на последната комунистическа догма, която разделя света на три лагера, може би ще е по-удобно да разгледаме последователно българските отношения с комунистическия блок, с т. нар. „неутрални държави“ и със „западните“ сили.
За отношенията с другите комунистически страни посланик Линкън пише:
Режимът прокламира и практикува тотално идентифициране и сътрудничество със Съветския съюз и доколкото може да се съди оттук, руснаците продължават да гледат на България с благоразположение — като на сателит за пример. На 10 юли в пресата беше публикувана снимка, показваща Хрушчов на парада на съветските военновъздушни сили, ограден от Малиновски и Тодор Живков — вероятно публичен израз на уважението на руснаците към българските въоръжени сили. Нито един водещ съветски политик не посети лично България, но обществото беше наградено с посещение на Гагарин, което предостави мегдан за зрелищен ентусиазъм. Руските постижения в космическото пространство изглежда предизвикват гордост в българските сърца. (В наши дни комунистите са тези, които търсят радост в небето.)
През януари председателят на Президиума, Ганев, министър-председателят, Югов, и първият партиен секретар, Живков, посетиха Румъния. Тяхното посещение беше разкрито едва след започването на визитата. През юни Живков и Югов прекараха няколко дни в Унгария. Това посещение беше държано в тайна до края му. Целта на тези полутайни експедиции е тема на догадки. Теорията, която най-широко се приема в западните кръгове е, че българите търсят икономическа помощ. Изглежда, например, че те са получили обещания за по-широко стопанско сътрудничество и доставка на стоки на кредит от Румъния. Възможно е също да има засилване на вълната на обществено недоволство и българските лидери да искат да научат от първа ръка как техните унгарски и румънски колеги се справят със своите по-големи проблеми в това поле. Аз съм обаче на мнение, че ако режимът се натъкне на народно недоволство, той би се обърнал единствено към руснаците за помощ срещу своите врагове.
Антъни Линкън отделя специално внимание на отношенията на България с Югославия.
Първите официални български коментари по Московската конференция на комунистически партии не споменаваха поименно Югославия. Този пропуск или беше неволен, или бе поправен по-късно, защото оттогава „югославски ревизиониста“ стана стандартно клише. Обтягането в отношенията между двете страни, произтичащо от комюникето, беше засилено през март, когато българското правителство експулсира втория секретар на югославското посолство и публикува остра нота по въпроса, която югославският посланик отказал да приеме. Белград реагира съответно.
Последиците от този епизод излизат от неговия българо-югославски контекст. С експулсирането отчасти се е целяло да се предупредят българските ревизионисти, но аз мисля, че то е било предизвикано най-вече от безпокойството на българската страна от обхвата на познанствата и контактите на югославския втори секретар — особено в академичните, литературните и артистичните среди. Това се оказа първият от поредица ходове на българските власти за елиминиране на контактите на български граждани с некомунистически, особено западноевропейски, дипломатически мисии — процес, който доведе до застой в някои културни дейности. В последствие югославският посланик се оплака, че неговото посолство и персоналът му са подложени на прекомерно внимание от страна на българските разузнавателни и охранителни служби. Българската преса, обаче, се занимава малко време с експулсирането. Не последва кампания в печата.