Веднага след влизането на новите пари в обръщение, на 3 януари 1962 г. от легацията докладват:
Златното съдържание на стария лев определено при паричната реформа от 1952 г. беше 0.130687 грама. Тъй като новият лев се равнява на 10 стари, на теория златното му съдържание би трябвало да е 1.30687 грама. Но на практика то е фиксирано на 0.759548 грама, т.е. намаление от приблизително 38%. Разменният курс на лева беше еквивалентно девалвиран. Новият курс спрямо лирата стерлинг е 3.29 лева, докато старият беше 26.75 за нетърговски плащания и 19.86 за търговски транзакции, което представлява девалвация от приблизително 23% и 65% съответно. „Туристическият“ разменен курс беше премахнат, с изключение за страните от комунистическия „блок“.
През 1962 г. развития, свързани с Църквата в България, на няколко пъти занимават британски дипломати, и то не само в София. Още на 2 януари от легацията в София докладват на Лондон:
На 1 декември вестник „Земеделско знаме“ обяви, че се предвижда превръщането на Рилския манастир, най-прочутия български манастир, в „национален музей“ с цел „да се осигури запазването на всичко в него, което има историческа, културна и образователна стойност“. Съобщение в „Отечествен фронт“ на 26 декември потвърди това. Тези, които в последно време са посетили манастира, казват, че не се забелязват монаси и изглежда не се извършват никакви богослужения.
Мотивите на българските власти за предприемането на тази стъпка, съгласно общото мнение на западни наблюдатели тук, са антирелигиозни и ходът може да е прелюдия към нов засилен натиск върху Православната църква. Съгласно достоверен източник, който твърди, че се радва на тесни връзки с важни членове на йерархията, Патриарх Кирил бил уведомен преди няколко месеца, че Рилският, Троянският и Бачковският манастир, както и най-внушителната черква в София, „Александър Невски“, ще бъдат превърнати в музеи. Казва се, че Патриархът протестирал срещу изгонването на Църквата от главните религиозни светини, но изглежда неговите възражения са били отхвърлени, най-малкото по отношение на Рилския манастир. Има също слухове, че черквата „Св. Неделя“, втората по големина в София, ще бъде съборена, за да се подобри движението в центъра на града. Наличният трафик в София прави подобен претекст абсурден.
Теорията, че властите провеждат кампания за понататъшно намаляване на влиянието на Църквата, се подкрепя от съобщение (от същия източник), според което усилията на Патриарха за получаване на правителствено одобрение за назначаване на наследници на Търновския митрополит Софроний и на Доростолския и червенски, Михаил, който почина миналата пролет, не са били успешни.
Научихме от друг източник, който в миналото е бил сравнително точен, че варненският архиепископ Йосиф имал проблеми след неотдавнашното си пътуване в чужбина по повод на изявление, което се твърди, че бил направил, и в което казал фактически, че Църквата в България няма свобода. За властите дребни посегателства срещу Църквата не са нещо нередно и изглежда те са спрели доставки на печатарска хартия (доставките са в ръцете на държавата) и в резултат тази година Църквата можа да отпечата едва 80 църковни календара.
След като прочита доклада, Питър Самърскейл от Северния отдел прави следната бележка: „Това внушава, че 22-рият партиен конгрес не е довел до никаква либерализация в отношението на българския режим към Православната църква.“
От 17 до 22 март 1962 г. Патриарх Кирил отива на посещение в Истанбул. За това посещение във Форин офис получават доклад от британския генерален консул, Гордън Уитъридж.
Патриарх Кирил извършва обиколка на православните патриаршии в Леванта, именно, Истанбул, Антиох, Ерусалим, Александрия и Атина, и така той върви по стъпките на Московския патриарх Алексей от края на 1960 г. Той е придружаван от пет души, включително митрополит Паисий, преподобна фигура, която не игра никаква активна роля по време на посещението, но който е бил включен, защото неговото известно благочестие ще придаде „духовна окраска“, както се изразиха пред мен.
Това посещение, както разбирам, беше чисто церемониално и се осъществи главно за да се благодари на Вселенския патриарх за признаването от него на Българската Патриаршия. Трябва да се припомни, че българският патриарх си присвои сам тази титла без да иска одобрение от вселенския патриарх и, че последният и патриарх Алексей се споразумяха в 1960 г. да уредят този въпрос посредством писмо от патриарх Кирил до патриарх Атенагорас с молба за благословия.