Както съобщава още британският генерален консул в Истанбул, турските власти не са били във възторг от посещението.
Турските власти създаваха пречки от различен характер, като се започне от въпроса за визи за делегацията. Българският патриарх получил визата си в самото навечерие на посещението. Вселенският патриарх изпратил посрещачи, които трябвало да се качат на влака, с който пътувала българската група, няколко спирки преди Истанбул. Предварително им било казано, че ако имат билети ще могат да се качат, но когато те показали билетите и се опитали да отидат при българските гости, не им било позволено да се качат на влака. При пристигането на гарата в Истанбул, багажът на българите бил задържан от митницата и, както изглежда, с големи трудности част от него била освободена.
Малко преди посещението турската полиция телефонирала на Фенер, за да им напомни, че разпоредбите забраняват на свещеници с чуждо гражданство да участват в богослужения в черквите на християнските малцинства. От Фенер заявили, че гостът е изтъкнат духовник, и полицията обещала да преобмисли въпроса. Нямало друго обаждане и всичко било нормално организирано, само че тържественото богослужение протекло без електрическо осветление. Невъзможно е да се разбере дали това е било случайно или умишлено.
За обиколката на Патриарх Кирил на 25 април докладва и аташето в София, Дж. Леси:
Освен Кирил, в делегацията бяха включени митрополитите Паисий и Пимен. От 16 до 20 април делегацията беше в Атон, където отседнали в Зографския манастир. На 20 април те се върнаха в България.
Фактът, че български официални лица взеха участие в различни срещи по време на патриаршеската обиколка, подсказва, че българското правителство е било изцяло зад нея. Добре известно е сътрудничеството на Кирил с българското правителство, и че той дава неговото име да бъде използвано във всякакъв вид политически изявления и „кампании за мир“, инспирирани от властите. Следователно не е изненадващо, че той им помага да се възползват максимално от неотдавнашното „признаване“ на Българската патриаршия, което за тях вероятно е нещо като триумф. Не знаем дали зад това не се крие и нещо друго, но би било разочароващо, ако в страните, които той посети, не е било напълно разбрано, че за много български християни, включително някои, с които съм говорил, Кирил не може повече да бъде смятан за представител на християните.
За посещението на Патриарх Кирил в Гърция на фона на гръцко-българските отношения, първият секретар на посолството в Атина, Дейвид Саймън, докладва на Лондон на 26 април.
Гърците предприеха стъпки, които би могло да се тълкуват като възприемане на по-малко враждебно отношение към България. Гръцкото правителство отвори прохода Кулата между Гърция и България за туристи от всички страни, с изключение на страните зад Желязната завеса. До март тази година проходът беше отворен само за някои дипломати, които имаха предварително одобрение от гръцкото Министерство на външните работи, и за товарни камиони. Гръцкото правителство разреши на българския патриарх да направи посещение в Гърция, включително в българския манастир в Атон.
След като прочита горния доклад от Атина, Марк Хийт от легацията в София пише на 9 май до Форин офис:
Чудим се дали не се раздухва прекомерно тезата за гръцко rapprochement12 с България. Погледнато оттук, фактите в подкрепа на тезата в писмото на Саймън не представляват нещо особено. Отварянето на прохода Кулата за туристи, но не и за българи, трябва най-вече да цели облагодетелстване на гръцката туристическа индустрия: определено такова впечатление създават гръцките служители на границата. Трудно е да се повярва, че сегашното гръцко правителство, след като спечели значително мнозинство на изборите, сега ще е разположено към по-мека линия спрямо левицата и българите.
През есента на 1962 г. след посещение на председателя на съветския Върховен съвет, Леонид Брежнев, в Югославия, българска правителствена делегация начело с председателя на Държавната планова комисия, Живко Живков, отива в Белград. Освен това, както докладва легацията от София, на 9 октомври в българската преса се съобщавало за увеличен брой срещи между жители на села от двете страни на границата: последните на 7 октомври при Златарево и на Връшка чука. Признаците на сдобряване между София и Белград разтревожват Атина. Съветникът в гръцкото посолство в Лондон се среща със служителя на Централния отдел на Форин офис, К Джеймисън. Последният описва разговора на 30 октомври 1962 г.