Съветникът смята, че подобряването в югославско-българските отношения е лошо за гръцките отношения с България. По-рано тази година, когато от Белград и Скопие се вдигало много шум относно македонския въпрос, българите се включили, напомняйки, че македонското малцинство в Гърция не е югославско, а българско — по време, когато имало някои колебливи признаци, че българите са по-сговорчиви в отношенията с Гърция. С подобряването в югославско-съветските отношения тази тенденция обаче е била обърната. Г-н Дракулис е на мнение, че българското подобряване на комшулука с Югославия става по съветско настояване и се опасява, че от Москва може да дойде нареждане да се позволи на Югославия да поеме водачеството в балканската политика.
Посещението на Хрушчов в България от 14 до 20 май 1962 г. е предмет на значително внимание от страна на британското външно министерство. На 22 май Марк Хийт, шарже д’афер в София, докладва на външния министър лорд Хюм.
Хрушчов беше придружаван от съпругата си, която обаче не игра видна роля по време на посещението. Новината за посещението изтече от Москва във Виена три дни преди да се направи официално съобщение на 7 май. Но дори и тогава българските власти не искаха да кажат датите на посещението и, както стана ясно по-късно, изключителните мерки за сигурност бяха характерен елемент на посещението.
Множество ученици, работници и обикновени българи бяха докарани с автобуси на летището и разположени по пътя към София. Безвкусните бяло-зелено-червени улични украси, които бяха останали от манифестацията на Първи май, бяха допълнени от розови пана с портрети на Хрушчов, Маркс, Ленин и Живков, а от балконите на апартаментите по пътя висяха пъстри местно тъкани килими. Училищата и фабриките бяха затворени и в София имаше почти празнична атмосфера за пристигането на Хрушчов. Той и Живков в открита кола бяха начело на процесията по улиците на София.
След обиколка из страната, на 18 май Хрушчов се връща в София и вечерта съветският посланик дава прием в хотел „Балкан“. В доклада си до Лондон Марк Хийт пише:
Масите бяха богато отрупани с есетра, хайвер, пилета, череши, портокали и ягоди. Количеството беше такова, че макар повечето от тези храни да не се намират в София, половината остана неизядено. Говори се, че Хрушчов не одобрявал подобна екстравагантност. Българските власти определено отидоха в другата крайност — на техния прием следващата вечер имаше съвсем малко вкусотии. Дипломатическият слух беше, че Хрушчов изразил неодобрение по повод на оскъдността на българския банкет.
Преди приема на българското правителство на 19 май, Хрушчов говори пред голямо множество на площада пред мавзолея на Димитров. Речта му дойде след няколко дълги и психопатични речи и беше единствената, съдържаща някакво подобие на лекота. Той поздрави българите за това, че са достигнали население от осем милиона, и изрази надежда, че при следващото му посещение в България българите ще са станали 9 милиона. Не беше необходимо той да учи българите как да постигнат тези цел.
В доклада си до Лондон два дни след отпътуването на Хрушчов британският шарже д’афер предупреждава, че е още рано да се преценят основно целта и резултатите от посещението, след което предлага някои предварителни заключения.
От начина на държане на Хрушчов и от неговите речи е ясно, че той се интересуваше главно от вътрешно български въпроси. От състава на делегацията и момента на посещението — един месец след като г-н Иличов13 присъства на българска конференция по идеологическата работа — е почти сигурно, че визитата е била свързана по-скоро с идеологически, отколкото с икономически въпроси. И въпреки че в състава на съветската делегация нямаше икономически съветник, в българската участваше председателят на Държавната планова комисия, Станко Тодоров. Българското ръководство трябва да е очаквало посещенето на Хрушчов с известни опасения и може би е предпочитало да набляга на икономическите, наместо на политическите трудности. Вероятно българите са поискали повече съоръжения и изобщо по-голяма помощ. От казанато от Хрушчов в речта му в Обнова изглежда, че руснаците няма да бързат да дават такава помощ.
Това, което Хрушчов даде, е печат на одобрение на политиката на Тодор Живков след 22-рия конгрес на КПСС. Независимо дали с вярно, или не, че е имало и има сериозни различия в БКП по въпроса за десталинизацията и последиците от нея за ръководството, сега почти не може да има съмнение, че Хрушчов е наредил Живков най-малкото да си остане на мястото. Все още не е сигурно дали търсенето на стабилност в БКП ще спаси Югов от понижаването, което нашироко се предсказваше преди визитата на Хрушчов. Вероятно, ако се стигне до промени в ръководството, те ще изчакат до 8-мия конгрес на партията.