На 23 май Марк Хийт отново докладва на Лондон за посещението на Хрушчов.
Макар Хрушчов да не беше посрещнат така ентусиазирано, както се съобщаваше в пресата, не е възможно да се каже, че той беше посрещнат хладно от средния българин. Той беше посрещнат сдържано, но сърдечно. Хрушчов не се поколеба да каже на българите да работят по-усилено и мисля, че им говореше както би говорил на украинци. За момента изглежда, че на Живков му е казано да остане на мястото си. Но Ганев е болен и това ще направи неизбежно извършването на промени рано или късно.
За българите нарежданията изглежда са да поддържат курса, да свият платната, за да се намали опасността от вятъра на десталинизацията, и да увеличат скоростта. През последните месеци има значително увеличение на потребителските стоки и частните леки коли и би било трудно да се твърди, че тези хора се задъхват от недоволство срещу режима. Ако някога се стигне до промени в ръководството, те ще станат вероятно по съветски нареждания, а не в отговор на вътрешно недоволство.
На следващия ден, 24 май, шефът на Северния отдел, Робърт Мейсън, обобщава информацията около визитата на Хрушчов в България.
От дълго време се говори, че в Българската комунистическа партия има силна сталинска фракция, и усилията за ликвидиране на култа към личността вероятно са се натъкнали на упорита съпротива. От посещението през април на Иличов — един от идеологическите експерти на съветската комунистическа партия — руснаците може да са разбрали по-добре проблемите, произтичащи от сталинисткото минало на Българската комунистическа партия и на нейните сегашни лидери. Хрушчов може да е пресметнал, че като подкрепи Живков сега, той би улеснил пътя на последния за по-ефективно справяне със задачата за десталинизация преди 8-мия конгрес на БКП през август. Анализите на речите на Хрушчов в България подкрепят гледището, че неговата първостепенна цел е била да засили режима: Хрушчов е използвал всяка възможност за да поздравява българските ръководители, и лично Живков, за „правилността“ на тяхното ръководство. Важно е да се отбележи, че в речта си в Обнова Хрушчов започнал да говори относно десталинизацията, но прекъснал с думите: „Това е достатъчно, другари; цял свят ни слуша, а аз, така да се каже, издавам тайни.“ Освен това, сега беше съобщено, че в средата на юни Хрушчов ще посети Румъния, където процесът на десталинизация удари на камък, както в България.
Въпросът за десталинизацията на Източна Европа силно интересува британското външно министерство през 1962 г. По искане на Лондон Антъни Линкън докладва на 10 юли за процеса на десталинизация в България.
Едва беше приключил 22-рия конгрес и българите започнаха да говорят, че той бележи логически завършек и е потвърждение на 20-тия. По този начин българите твърдяха, че от 1956 г. теорията и практиката на Ленин били възстановени в българския политически живот, и в частност, че пороците съпътствали култа към личността били на практика премахнати отдавна.
Един режим като българският, който е така сервилен пред Москва, не би могъл да избегне някаква форма на конкретно демонстриране на новия комунистически дух след 22-рия конгрес, но вероятно никой друг сателитен режим не е преследван от по-смущаващ призрак на неговото собствено минало. Живков би могъл вероятно да си измисли алиби, що се отнася до периода преди 1956 г., но Югов и другите, които работеха ръка за ръка с Червенков, когато той беше на власт?
След 22-рия конгрес Червенков беше отстранен от всички правителствени и партийни постове, сталински имена и статуи на Сталин постепенно се премахват; има ново Народно събрание, твърде различно по състав от старото. Властите изглежда възприеха по-благоприятно отношение към културните връзки със Запада.
Много слухове и догадки се въртят около този потаен режим, но те никога не са например за по-свободни пътувания и по-малко полицейщина, или че ще бъдат опразнени концентрационните лагери. Обществото — непривилегированите маси — явно не очаква това и ключовите думи си остават апатия и примирение — вероятно с изключение на студентите. Издигащ се млад мъж, за когото се говори, че е протеже на Живков, Митко Григоров, беше включен в Политбюро. През май той държа реч с учудващо реакционна жар. Той твърдеше, че партийната линия по време на култа на Червенков била „правилна“ и че „ревизионизмът оставал главната заплаха за световното комунистическо движение“. Той сипеше клетви срещу проникващите от Запад идеи и култура. Ако това е истинският глас на младото поколение политически лидери, те няма за какво особено да се карат с по-възрастните от тях, с изключение на нежеланието на старата генерация да им отстъпи местата на власт и на масата на изобилието. Затова не виждам живковци или григоровци като истински борци срещу сталинистките злини. Смятам, че единствено натиск от Кремъл може да даде тласък на десталинизацията в тази страна.