Г-н Стефанов каза, че трябва да протестира пред мен във връзка с неприятен инцидент преди три дни, когато полковник Сандерсън в околностите на Пловдив по пътя за Поповица се опитал да влезе в забранен район. Полковник Сандерсън пренебрегнал знак, че районът е забранен, и карал 200 метра, преди да бъде спрян. Тогава той „се опитал да избяга“, но бил спрян от полицейска кола. Началникът на протокола бил натоварен да протестира срещу действията на полковник Сандерсън и ме замоли да взема мерки случаят да не се повтаря, защото, ако има повторения, това може да се отрази зле на отношенията между нашите две страни.
След като г-н Стефанов изложил позицията на българската страна, британският посланик казал, че е доволен, че въпросът е бил повдигнат, защото в противен случай той самият би го повдигнал. Антъни Линкън представил на г-н Стефанов своята версия на случая.
В неделя, 11 март, около 3.30 следобед военният аташе и неговата съпруга пътували с официалната кола номер DT18 от Асеновград за Поповица. Той бил пътувал по този път и преди това без затруднения. По средата на този път е село Болярци. Полковник Сандерсън минал през селото и след около 400 ярда бил спрян от двама цивилни мъже, които му казали, че е нарушил знак за забранено влизане. Военният аташе казал на тези хора, че не е видял знака, извинил се, обърнал колата и тъкмо щял да тръгва обратно, когато един от спрелите го му казал, че трябва да се състави акт. Наредили на полковника да спре. Той запитал на какво основание му нареждат да спре и поискал да му покажат документи за самоличност. Човекът отказал да се легитимира. Полковник Сандерсън му казал, че не може да изпълнява нареждания на непознат човек без документи за самоличност, и потеглил. Но не изминал и 50 ярда когато наблюдаващата го кола, която го следвала (полковник Сандерсън естествено винаги е следван, където и да отива), се появила и блокирала пътя. Тогава един от двамата мъже в следящата кола съставил акт, диктуван от цивилния, който спрял колата. Военният аташе не го подписал.
Добавих, че не мога да се отърся от подозрението, че е имало съучастие около случая между хората, спрели военния аташе, и тези в следящата го кола.
Г-н Стефанов каза, че добре разбира, че аз вярвам на доклада на полковник Сандерсън, но той трябва да вярва на „акта“, който получил. Той добави, че колата на полковник Сандерсън е била спряна от член на местния Изпълнителен комитет на Комунистическата партия. Г-н Стефанов каза, че е бил инструктиран да ме замоли да осигуря да няма повторение на инцидента.
Отговорих му, че никой служител на легацията не би нарушил съзнателно български разпоредби. Аз не съм всемогъщ и не бих могъл да спра военния аташе да не кара след знак, който не е видял, на път, по който е пътувал често преди. Добавих, че бих искал да знам кога е бил поставен знакът.
На 15 март, само три часа след разговора между посланик Линкън и Стефанов, полковник Сандерсън преживява подобен инцидент като този на 11 март. H? 16 март той докладва за случилото се на посланика.
Вчера аз и съпругата ми отново пътувахме с официалната кола DT18 и към 2.30 след обед завих по пътя от ПОПОВИЦА за АСЕНОВГРАД. Видях следящата кола зад нас. След около миля, близо до село СЕЛЦИ, имаше знак „Забранено влизането“. Спрях веднага, обърнах колата и тръгнах в обратна посока към ПОПОВИЦА. Приблизително 400 ярда, преди да стигна главния път ПЛОВДИВ — СТАРА ЗАГОРА, бях спрян от двама мъже в цивилни дрехи. Те ми показаха знак „Забранено влизането“ и ме обвиниха, че не съм го спазил. Нито аз, нито моята съпруга бяхме видели знака, карайки по пътя, въпреки че гледахме внимателно. Лесно би могло той да е бил поставен, след като сме минали. На връщане не видях следящата кола и предполагам, че цивилните, които ни спряха, са били от нея. Те отказаха да се легитимират, казвайки, че са от местното ТКЗС. Единият от тях настоя да състави акт. Докато той пишеше, се появи лейтенант от милицията, който обаче не взе участие в съставянето на акта.
Цивилният поиска от мен да подпиша акта, което аз отказах. По това време пристигна друга следяща кола (с ПЛОВДИВСКИ номер) откъм село СЕЛЦИ и четиримата души в нея казаха на лейтенанта да не ме пуска, докато не подпиша. Очевидно намерението на милицията беше да ме задържат, докато от ПЛОВДИВ пристигне старши милиционерски началник.
Около 40 минути по-късно пристигна кола (с ПЛОВДИВСКИ номер). В нея имаше трима души — шофьор, полковник от милицията и един цивилен, който очевидно беше по-старши от полковника и вероятно беше шефът на пловдивския клон на тайната полиция. Обясних на полковника от милицията какво беше станало и той ми позволи да тръгна.