Трябва да се добави, че никъде другаде в страната забранена зона не е отбелязана с пътен знак. Обикновено всички забранени зони за чужденци са ясно маркирани с думите „Забранена зона“, написани най-малкото на френски и български.
Една седмица след втория инцидент с полковник Сандерсън, посланик Линкъи докладва на Лондон.
Научавам сега, че секретар и военни аташета от американската легация са били въвлечени в подобни инциденти. Последният станал на 16 март с две американски военни аташета на същия път, където стана първият инцидент с полковник Сандерсън. Американският шарже д’афер на два пъти бил викан във външно министерство, за да слуша протести. Следователно изглежда, че британската легация не е специално набелязана и че районът, който е бил посещаван от военния аташе по професионални причини, е станал чувствителен.
След известно затишие, на 7 юни става нов инцидент с британския военен аташе. На 8 юли полковник Сандърсън докладва на Антъни Линкън:
На 7 юни пътувах със самолет на българските авиолинии „ТАБСО“ от СОФИЯ за СТАРА ЗАГОРА през ПЛОВДИВ. По-късно същия ден се върнах в СОФИЯ по същия маршрут.
При пристигането ни на ПЛОВДИВСКОТО гражданско летище на връщане, пътниците продължаващи за СОФИЯ излязоха да се разтъпчат. Аз също слязох от самолета и видях, че сме спрели на 30 ярда от един военен хеликоптер, който беше един от общо около 28 хеликоптера „ХРЪТКА“, паркирани покрай северната ограда на летището. Откъдето стоях, можех да видя, че четирите най-близки хеликоптера бяха подготвени за полет и брезентът беше вдигнат от витлата. Имах 35 милиметров фотоапарат „Робот“ в джоба на шлифера, който носех в ръка, и реших да заснема най-близкия хеликоптер. Стоях в края на група от десетина пасажери и бях убеден, че бих могъл да направя снимка, без да събудя подозрение от тяхна страна. Затова щракнах два пъти, без да вадя апарата от джоба на шлифера. За съжаление, изглежда съм бил наблюдаван от разстояние от момента на слизането ми от самолета, защото 90 секунди по-късно двама мъже се приближиха и единият от тях сграбчи шлифера ми. Те не бяха пътници и веднага ги разпознах, че са от Държавна сигурност — от предишни срещи в района на ПЛОВДИВ. Те ме обвиниха, че снимам хеликоптера, а аз протестирах срещу начина, по който ми взеха шлифера. Те обаче не ми го върнаха и аз трябваше да ги последвам до сградата на летището, където беше написан прокотол (който аз не подписах), филмът беше изваден, а фотоапаратът ми беше върнат. Доколкото знам, няма български разпоредби, забраняващи снимането при пътуване със самолетите на „ТАБСО“.
В Лондон, след като се запознава със станалото около военния аташе, II. Самърскейл отбелязва: „Българите са известни с това, че информират зле западните дипломатически мисии какво могат и не могат да правят техните военни аташета и дипломатически представители.“ След инцидента на пловдивското летище, полковник Сандерсън имал среща със заместник-шефа на военния протокол, полковник Крачунов, и обяснил станалото. Полковник Крачунов отговорил, че не знае как ще реагира външно министерство, но по негово мнение инцидентът не бил сериозен и аташетата вече са могли да снимат свободно хеликоптерите на военноморския парад в 1961 г. Българското външно министерство, обаче, поискало от Форин офис отзоваването на британския военен аташе. По това време полковник Сандерсън бил в отпуска в Англия и на 13 юли парламентарният секретар на форин офис, Питър Томас, изразил надежда пред българския пълномощен министър в Лондон, Р. Григоров, че докато изтече отпуската на полковник Сандерсън, искането за неговото отзоваване ще бъде оттеглено. Във Форин офис решават, че ако до 14 август не получат отговор от българите, ще повикат пълномощния министър. Когато на 15 август Раденко Григоров се явил във Форин офис, той казал, че неговото правителство поддържа искането за отзоваване на полковник Сандерсън. В меморандум за разговора, подписан от заместник-началника на Северния отдел, Ч. А. Томпсън, се казва:
Българският пълномощен министър каза на Питър Томас тази сутрин, че българското правителство е решило да поднови искането за отзоваване на военния ни аташе. Питър Томас отговори, че правителството на Нейно Величество смята, че няма друг избор освен да поиска отзоваване на българския военен аташе.
Възниква въпросът за огласяването. Българите очевидно смятат, че като не дават гласност на тяхното искане, те допринасят за запазването на добри отношения. Не мисля, че трябва да отдаваме голямо значение на този момент, тъй като поддържайки искането си, те показаха каква малка стойност придават на добрите отношения.