— Истински опит от първоизвора — изрече преподавателката с престорено учудване. — Да видим какво си спомняте.
Рори се присъедини към преподавателката на постелката. Все така усмихната, тя му подаде нова пелена, кутия мокри кърпички и бурканче с крем.
— Повечето новородени имат еритема токсикум — обясни тя.
Рори явно бе погледнал уплашено.
— Обрив. Много е важно да се поддържа бебето чисто. — Тя кимна отсечено. — Давайте.
Рори се замисли. Не беше толкова трудно. Вярно бе, че той ставаше през нощта, докато Али спеше след няколкото чаши или бутилка от нещо бяло и плодово. Придобил увереност, той се опита да подготви бебето манекен за смяна на пелената.
Изведнъж главата на куклата остана в ръцете му.
— По дяволите!
Курсистите дружно избухнаха в смях.
— Никога не повдигайте бебето за главата — изрече строго преподавателката, най-накрая без неестествената си усмивка.
— Аз само го оправях — оправда се Рори, докато отчаяно се опитваше да постави главата на място. — Естествено в истинския живот не бих…
Успя да закрепи главата, но докато се суетеше с мократа пелена, осъзна, че я беше поставил с лице към гърба. Курсистите отново избухнаха в смях. Преподавателката изглеждаше разочарована.
— Убий ме — рече един шегаджия. — Това е „Екзорсистът“. Главата ще започне да се върти всеки момент. „Майка ти лапа хуйове в ада! Майка ти лапа хуйове в ада!“
О, какви приятни приказки в курса за родители, помисли си Рори.
Той ядосано издърпа главата на бебето и я нахлузи както трябва. Положи куклата на постелката и дръпна напишканата пелена. Розовите интимни части на бебето бяха мокри. Рори внимателно ги попи с мократа кърпичка, като гледаше да успокои дишането си и да възвърне равновесието си, после бързо нанесе слой крем и започна непохватно да поставя новата пелена. Наведе се над изкуственото бебе с горда усмивка, пелената — готова да бъде залепена. Тогава куклата изцърка струйка вода в лицето му.
Курсистите заръкопляскаха и задюдюкаха.
— Между другото — надвика врявата преподавателката, благо усмихната — прясната урина е стерилна и не е вредна.
О, да, сега си спомних, рече си Рори, всичко си спомних.
Беше пълен кошмар.
Часът свърши с обявяването на темата за следващия път: изпражнения — яркожълти до бледозелени, освен това като специална награда щели да се запознаят с едно бебе, шестмесечното отроче на една бивша курсистка.
На връщане в колата Рори реши да хвърли вината за недоволството си върху запознаването с бебето.
— Как може да се запознаваш с бебе? Човек не се запознава с бебета. Какво ще направи то? Ще се разхожда с коктейл в ръка и ще води светски разговор за времето?
— Може би ще ти даде няколко съвета как се сменят пелени.
— Глупости на търкалета.
Кат го погледна втренчено.
— Ти наистина не го искаш, нали?
— Разбира се, че го искам. Просто мразя тези глупави курсове. Тези приказки за мама, тате и бебето. Не ни подхождат.
Тя поклати глава и се замисли. Замисли се сериозно за първи път.
— Не, ти наистина не го искаш. — Тя го загледа и за първи път я осени мисълта, че до нея седи човек, когото не познава. — Ти не си виновен. Трябваше да го предвидя. Принудих те. А сега всичко ми се връща.
— Хайде, стига, Кат. Да се прибираме у дома. Хормоните ти пак са пощурели.
Тя се усмихна тъжно.
— Проблемът не е в хормоните ми. В теб е. В съмненията ти.
Той се опита да хване ръката й.
— Престани. Заедно сме в тази работа.
— Питам се. Защото се чувствам някак сама.
— Кат, престани. Знаеш, че не ги харесвам тези жени с големите обици.
— Имам чувството, че си тук, защото… не знам. От съвест, или защото ще се почувстваш виновен, ако си тръгнеш, или защото те хванах в капан. Така го чувствам. Знаеш ли какво си мисля?
— Нека преустановим този разговор. Нищо добро няма да излезе.
— Мисля, че нямаш куража да изминеш пътя.
— Не е вярно.
— Мисля, че не си тук заради мен и бебето. Иначе някаква стара хипарка от курса за родители нямаше да има значение. Мисля, че багажът ти е събран. Мисля, че рано или късно ще ни напуснеш.
— Искам бебето не по-малко от теб.
Тя се усмихна невесело, поклати глава и сърцето му се сви от мъка.