Фин беше частният лекар, при който майка й ходеше открай време. Меган си спомняше чакалнята пред кабинета му на Харли Стрийт. Дебели килими, лъскави списания, удобни дивани и полилей, който дълбоко впечатли малката Меган. Приличаше повече на фоайе в хотел, отколкото на лекарска чакалня. Години по-късно осъзна, че най-луксозното от всичко бе, че доктор Фин отделяше по трийсет минути за всеки пациент.
— Доктор Фин се пенсионира миналата година. Не харесвам заместника му. Все ми говори за моето пушене. И освен това исках да те видя.
Меган потърка очи.
— Какъв е проблемът?
— Господи, изглеждаш ужасно!
— Попи ме държа будна почти цяла нощ. Явно отсъствието на Джесика й се отразява. Кърк си взе отпуск, за да я гледа, но Джеси й липсва.
— Голям труд е да гледаш дете, нали?
— Ти откъде знаеш?
— Очарователно отношение към пациент.
— Трябва да дойдеш да я видиш някой път.
— Все се каня. Заради апартамента ти е. Депресира ме, Меган.
— Да, мен също ме депресира. Виж, хайде да караме по същество. Трябва да се прибирам, за да освободя Кърк. Какво ти е?
Проблемът беше в игличките и бодежите в ръката на майка й, които се бяха влошили. Виждаше замъглено с едното око. Понякога умората я налягаше до степен, в която едва можеше да си запали цигара.
Лицето на Меган беше като каменна маска, но тя беше шокирана. Мислеше, че старото момиче е самотно. Беше по-лошо.
— Трябва да те види специалист. — Меган започна да пише име и адрес. — Невролог. Работя с този лекар на Уимпъл Стрийт. Всъщност близо е до мястото, където беше кабинетът на доктор Фин.
— Какво е? Какво ми е?
— Трябва да те прегледа специалист. Ще му разкажеш за оплакванията си. Почти сигурно е, че ще те изпрати на ядрено-магнитен резонанс. Трябва да се подготвиш и за лумбална пункция.
— Какво, по дяволите, е лумбална пункция?
— Недей да се разстройваш. Моля те. Проба на течността, която се взема около гръбначния стълб и се изследва.
— Меган, какво ми е?
— Ще стане ясно след изследванията.
— Но какво е?
— Не е моя работа да правя предположения.
— Ти знаеш какво ми е, Меган. Знаеш.
— Не, наистина не знам.
— Няма да си тръгна, докато не ми кажеш.
Меган си пое дълбоко дъх.
— Добре. От това, което ми каза, прилича на ранен стадий на множествена склероза.
Майка й се олюля.
— И ще стигна до проклетата инвалидна количка?
— Малко е вероятно. Повечето хора с такава диагноза не стигат до инвалидна количка. Но не може да се предскаже. Симптомите дори на двама души с това заболяване не си приличат. Ако е множествена склероза, а ние още не знаем.
— Лечимо ли е?
— Не.
— Нелечимо? Не могат да го лекуват? О, Боже, Меган!
Тя хвана ръката на майка си и почувства костите и уморената кожа.
— Нелечимо, но има медикаменти за облекчаване на симптомите. Има много ефикасни лекарства с бета интерферон. Можеш сама да си ги инжектираш.
— Да си забивам игли в ръката? Ти луда ли си? В никакъв случай не…
— Има и една школа в медицината, според която най-доброто средство за контролиране на симптомите на Ем Ес е канабисът. Но не можеш да го получиш от здравната каса. Или на Харли Стрийт.
Оливия оброни глава.
— Може да греша. Моля те. Моля те, отиди да те прегледа специалист.
Майка й вдигна глава.
— Съжалявам, мамо.
Майка й разтвори ръце и Меган отиде при нея, но точно тогава отвън се чуха писъци, шум от счупено стъкло и лай на куче. Меган изтича навън.
Лоуфорд беше на земята и се бореше с Уорън Марли. Явно той беше запратил древната масичка за кафе в чакалнята към жените на регистратурата. По целия килим се бяха посипали парчета стъкло и трески от дървото. Когато видя Меган, лицето на Марли се изкриви от ярост.
— Заради теб! Сестра ми си загуби момичето! Дейзи! Социалните я взеха заради теб!
Когато Меган се прибра същата вечер, тя говори с Кърк за мечтата му да се махнат от Лондон.
Как точно щеше да стане? Къде щяха да отидат? Всички тези кътчета от рая, където той можеше да преподава, а тя да практикува това, за което беше учила — можеха ли наистина да живеят на подобно място? Тя го разпитваше най-подробно, за да види дали мечтата му можеше да оцелее в истинския свят. Ами визите? Разрешително за работа? Детска ясла? Тя беше готова да се махне от Лондон.