Приличаше на една от онези шведки, които идваха на острова — освободена, независима и по-млада. Много по-млада, отколкото Меган си спомняше да е била някога. Кърк протегна ръка и отмахна мокър кичур коса от лицето на момичето. Дъхът на Меган спря. Преди да я забележат, тя се обърна и се върна.
После отиде с колата до източния бряг, паркира малката си витара на хълма над Батшеба и прекара следващите няколко часа в наблюдение как Атлантическият океан се разбива по скалните формирования.
Още не можеше да се прибере вкъщи.
Не беше настъпил моментът да освободи бавачката.
Полетът от Пекин до Лондон трае десет часа.
Момичето от „Бритиш Еъруейс“ на гишето сигурно беше харесало малката Уей, която от сладко бебе неусетно се превръщаше в чаровно детенце, защото тримата изведнъж се оказаха в салона за бизнескласа в самолета.
Джесика си бе представяла как гушка детето и отпива шампанско по пътя към дома. Само че се оказа все едно да пътуваш с дива маймунка.
При излитането малката Уей започна да пищи, когато я закопчаха с колана за скута на Джесика. Тя зави от гняв, когато не й позволиха да отиде до пилотската кабина. Три месеца след първата им среща беше добила опит в ходенето и с удоволствие го упражняваше при всяка възможност.
И макар че Паоло я люля, гушка и й обясни, че всичко ще е наред, тя си изплака очите през безкрайните часове над черните монголски планини, където времето вървеше назад и денят сякаш никога нямаше да свърши.
— Боже Господи! — промърмори един дебел бизнесмен, който беше изпил прекалено много чаши от безплатното шампанско.
Паоло, който държеше малката Уей, се обърна към него с побеляло от гняв лице.
— Сигурно ви е известно, че на бебетата е позволено да плачат. Съжалявам, че ви създаваме неудобство, наистина съжалявам, но на бебетата е позволено да плачат. И ако искате да кажете нещо за дъщеря ми — кажете го на мен. Не говорете за нея под носа си. Кажете го в лицето ми или си замълчете. Ясно ли е?
Уплашеният бизнесмен се скри зад своя Джон Гришам. Паоло се обърна, целият разтреперан, докато люлееше малката Уей.
Джесика не го беше виждала толкова ядосан. Съпругът й беше нежен, тих мъж — това бе една причините да се влюби в него.
Но когато дебелият бизнесмен в салона за бизнескласа се оплака от малката Уей, Паоло беше открил в себе си ярост, на каквато тя не подозираше, че е способен.
Странно, рече си Джесика, тази ярост й се стори най-естественото нещо на света.
Глава 25
Тази страна познаваше ураганите.
Зараждаха се някъде на изток от Барбадос и въпреки че можеха да връхлетят всеки ден от юни до ноември, обикновено заобикаляха острова откъм северната му част. Но не винаги.
Меган паркира витарата си на хълма над Холтаун. Беше взела Попи от детската ясла и сега детето радостно си играеше на столчето си с лилавия динозавър, наречен Барни. Меган погледна към хоризонта над морето и видя как небето почерня.
Облаците се сгъстиха и затъркаляха към острова и дъждът заплиска по стъклото на колата. Вятърът плющеше по палмите и свистеше.
— Не знам какво да правя, Попи — промърмори си тя. — Не знам дали да не се опитам да се доберем до дома.
Улиците вече опустяваха. Островитяните прибираха децата си, слагаха капаците на прозорците си и търсеха убежище. Една възрастна жена с малко дете под едната мишница и козленце под другата почука на стъклото на Меган.
— Искате ли да дойдете при нас, госпожо. Вие и малкото момиченце? Докато отмине. Този май се е засилил насам.
— Благодаря, но мисля да се опитам да стигна до вкъщи.
Жената кимна и отмина.
Меган включи на скорост и бавно се спусна към Сейнт Джеймс, като се страхуваше, че колата може да се подхлъзне на падналите от бурята палмови листа и захарна тръстика, разпилени по пътя. Звукът от вятъра в дърветата стана пронизителен и за първи път тя се изплаши, защото осъзна, че няма да има време да стигне до Бриджтаун.
Погледна в огледалото и видя, че Попи дърдори нещо на динозавъра си. Ако беше сама, вероятно щеше да рискува да стигне до вкъщи, но не и с бебето на задната седалка. Меган реши, че може да потърсят убежище в един от хотелите, докато ураганът удари или ги отмине, и се отправи към Мартиника и Доминика.
Почти беше стигнала до хотела, когато видя лодката за гмуркане. Беше изненадана от бурята или е била на някое от по-отдалечените места за гмуркане. Клатушкаше се несигурно към брега, бялото знаме плющеше лудешки.