Неговата лодка ли беше? Сърцето на Меган се сви.
Хотелското лоби беше почти опустяло, но Меган видя една позната на рецепцията.
— Ще я вземеш ли за пет минути?
Меган й подаде Попи, която запротестира, но се усмихна, когато жената започна да се възхищава на лилавия динозавър с престорен ентусиазъм.
Меган изтича и се подхлъзна на мокрия каменен под в лобито. Дървените капаци на минибара край басейна вече бяха спуснати. Един син плажен чадър се изтъркаля покрай нея и вятърът го вдигна във въздуха. Погледна към морето и я обзе паника, когато не видя лодката.
Напредвайки бавно, Меган се отправи към центъра по гмуркане в далечния край на плажа, а очите й се насълзяваха от вятъра и пясъкът пареше босите й стъпала.
Центърът изглеждаше опустял. Джетовете, морските каяци и ярките платна на уиндсърфовете бяха издърпани на брега, далече от бурята. Но вратата не беше заключена и вътре се долавяше някакво движение. Точно там го откри с шведската туристка, същото момиче, с което го беше видяла преди — в тъмната задна част на помещението сред нахвърляните празни кислородни бутилки, неопренови костюми и друга екипировка.
Вече бяха свършили и се бяха облекли, дори не се прегръщаха. Само че Меган не можеше да се самозаблуждава. Знаеше какво означава това. Означаваше, че отново е съвсем сама с дъщеря си.
А няма по-самотен човек от сам човек с бебе, помисли си Меган.
На витрината на автосалона на братя Барези, без да се притесняват от оживената улица в северен Лондон, двама младежи с качулки правеха нещо на вратата на едно алфа ромео.
Паоло застана на тротоара като вцепенен в очакване брат му всеки момент да се появи с бухалката в ръце или поне с мобилен телефон, избирайки 999.
Но от Майкъл нямаше следа и двамата качулати младежи продължаваха безпрепятствено делото си.
Паоло заблъска по стъклото. Вече бяха отворили вратата и звукът от алармата на колата заглушаваше виковете му. Когато успя да влезе вътре, те вече бяха в колата и този на мястото на шофьора пробваше кой от ключовете от връзката в ръката му ще влезе в стартера.
— Ей, вие! Малки копеленца, обадих се в полицията!
Те го погледнаха изпод качулките, като зли създания от Мордор, и изведнъж изскочиха от колата. Паоло се приближаваше предпазливо към тях и сега отскочи назад, когато те се втурнаха към него, а единият замахна с лост силно към главата му. После избягаха и той ги остави, щастлив да им види гърбовете. Остана сам в оплячкосания автосалон.
Бяха останали само две коли. Разбитата алфа ромео и едно старо мазерати. Две ферарита и едно ламборджини галардо бяха изчезнали. Половината от стоката им липсваше. По-добрата, изключително скъпа половина. Или беше продадена, или открадната. Или бяха забогатели, или разорени.
Откри брат си в офиса. Легнал по гръб с празна бутилка от ракия в ръцете.
Паоло коленичи и го раздруса.
— Къде е стоката, Майкъл?
— Какво? А? Паоло?
— Кажи ми, че си я продал. Продал си я, нали? Всичко, за което сме работили, беше вложено в тази стока.
Майкъл седна със стон.
— Имаше проникване с взлом.
Паоло взе бутилката и я разби в стената.
— Ти, тъпо, тъпо копеле!
— Спокойно. Нали имаме застраховка?
— Мислиш ли, че ще платят за това? Да лежиш смъртно пиян, докато половината от гаменчетата на „Холоуей“ са в нашия автосалон? Момчетата от застрахователното дружество ще решат, че и ние сме в играта. Ще извадим късмет, ако отървем затвора.
— Ами… — рече Майкъл.
— Ами — какво?
— Нямаше те три месеца. Три месеца в Китай. Три месеца бях съвсем сам, само с едно краткотрайно посещение, с цел да се почувстваш ти по-добре, задето те е нямало.
— Ти ми каза, че можеш да се справиш. Каза ми, че можеш да се грижиш за бизнеса сам. — Той се изправи и започна да крачи из стаята, като си скубеше косата. — Господи, Майкъл, какво ще стане с нас? Имам семейство на ръцете си!
Очите на Майкъл бяха зли и изпълнени със завист цепки.
— Късметлия!
Започнаха бизнеса си от нулата. Шофьор на черно такси и шофьор на мини-такси, които пробваха късмета си за банков заем. А сега отново бяха останали голи като пушки. Той искаше най-доброто за дъщеря си. Такъв беше планът. Само най-доброто. А сега я бе разочаровал още преди да си разопаковат куфарите.