Меган си помисли, че е трябвало да очаква нещо подобно. Беше забелязала внезапно спадане на сексуалните апетити на Уил през шестмесечния му професионален стаж в „Хомъртън“, докато тя караше стажа си в педиатрията на „Роял Фрий“.
Беше го отдавала на стреса от честите гледки на прободни рани, защото „Хомъртън“ е в „Хакни“ и в тяхното спешно отделение тези случаи бяха ежедневие, или по-точно еженощие. Сега Меган се упрекваше, че не се е досетила, че Кейти си е въртяла опашката през почивките в докторската стаичка. Едно от първите неща, които студентите по медицина научаваха, беше, че сексуалните нрави в една средностатистическа болница се доближават до бардак. При всички млади лекари и сестри, работещи денонощно във високостресова среда — повечето от тях твърде заети, за да имат нормална връзка — това някак си влияеше на хормоните.
Като част от професионалния си стаж Меган изкара шест месеца в спешното на „Хомъртън“, но това по никакъв начин не се отрази на либидото й. Беше се почувствала така, сякаш виждаше света за първи път. Ала вероятно имаше по-богато въображение от Уил и Кейт.
Той се опита да я прегърне, но тя го отблъсна едва ли не с оголени зъби. Май не разбираше, че всичко е приключило. Как би могъл? Той не беше като Меган. Родителите му не бяха разведени.
Никой не беше напускал дома му. Никой не беше решавал да се спаси от задълженията и да се махне. Никога не беше ставал свидетел на грозните последици от изневярата.
Уил беше най-малкото дете в сплотено и любящо семейство от „Хампстед Гардън“. Това беше едно от нещата, които обичаше в него. Непокътнатият и сигурен свят, който струеше от него, дългите неделни обеди, добронамерените шеги и годините на продължаващо щастие. През почивните дни и на Коледа той я водеше в дома на родителите си и те я караха да се чувства част от семейството. Тя искаше да бъде част от това чуждо семейство, от този чужд живот, от този по-добър свят.
Децата от здравите семейства бяха направо смешни. Уил си мислеше, че винаги ще му се прощава, въобразяваше си, че доверието не може да бъде изгубено и любовта не може да се изпари. Като всички глезльовци от щастливи семейства Уил вярваше в правото си на щастлив край.
Тя обаче затръшна капака на куфара, дръпна го от леглото и го остави в краката си.
— Меган? Стига де! Моля те!
Видя го в истинската му жалка светлина. Уил беше един от онези хубави ниски мъже, обречени на вечно неудовлетворение от себе си — приятни, но непостоянни, умни, но мързеливи, общителни и чаровни, но с посредствени академични резултати. Всъщност той не беше роден за лекар. Със зъби и нокти се стремеше да стане такъв и родителите му — баща хирург с посребрени коси и точно като компютър око и майка педиатър, руса, добре запазена жена — отчаяно искаха да завърши медицина, но през продължителното обучение техният хубав син с мъка преминаваше по-нагоре.
Уил беше един от малцината нещастни студенти по медицина, които трябваше да се явят повторно на държавните си изпити, да ги вземат с титанични усилия само за да открият, че всекидневно ще си имат работа със смърт, болести и кървища, от които развиваха стомашни проблеми и лека депресия. Дори депресията му беше вяла. Сега на една част от Меган й идваше да го удуши, но също така й беше жал за него. Горкият Уил! Животът му беше сбъркан. Както беше сбъркал и с нея.
Беше сбъркал за още нещо. Вярно, че тя не се водеше от онази част от анатомията си по начина, по който пенисът на Уил го тласкаше като безумен екскурзовод към места, които никога не би си помислил да посети.
Но имаше моменти, когато жаждата на Меган за подобен човешки контакт беше също толкова непреодолима. Имаше дни, в които копнежът й — за любов, секс и нещо по-добро и от двете — беше по-силен от чувствата, водили Уил, когато е опънал Кейти отзад в докторската стаичка в три сутринта. Тя си имаше свой биологичен безапелационен инстинкт.
Огромната разлика се състоеше в това, че жаждата на Уил беше предопределена от малкия розов израстък, който беше в готовност по двайсет и четири часа в денонощието и под властта на всичко, издокарано в минипола, което се мернеше пред очите му. А жаждата на Меган беше предопределена от нещо много по-могъщо.
Случи се през една от онези нощи на страстен копнеж — две седмици след като беше изпратила Уил у дома му при горчиво разочарованите му родители в „Хампстед Гардън“. Меган отиде за първи път от цяла вечност на парти и се запозна с млад австралиец, който — след като беше видял свят — се канеше да се върне към слънцето и сърфа в Сидни при приятелката си.