— И след като я научим да се гордее с корените си, трябва само да я обичаме. И всичко ще бъде наред.
— Ще бъде.
Той го вярваше. Бяха обиколили света, за да се намерят. Не можеше да повярва, че е било чисто съвпадение. Било е писано. Роден от погрешния корем — намерил точната врата.
Тримата се качиха на втория етаж. Малката Уей захленчи, когато се озоваха в тъмнината на спалнята. Джесика започна да я успокоява и намаза с гел венците й, където бяха набъбнали първите зъбчета, а Паоло тихо излезе, защото знаеше, че съпругата му ще остане с дъщеря им, докато тя не заспи.
Когато Джесика се върна в дневната, той я чакаше. Искаше да приключи с това. С ужасната новина, че я е предал.
— Джес, ще трябва да затегнем коланите.
Тя кимна.
— Добре.
— Бизнесът е зле. Майкъл… ами всичко се е объркало, докато ме нямаше. Изглежда, че с бизнеса е свършено.
— Ами къщата? — Страх в очите й. — Ще запазим ли къщата?
С бебето голямата къща с безкрайната градина беше започнала да придобива смисъл. Но без бизнеса ежемесечната вноска за ипотеката изведнъж му се стори астрономическа.
— Трябва да се откажем от къщата, Джес.
Джесика кимна и замълча, докато осмисляше новината. Само че тя вече не изглеждаше изплашена. Паоло беше уплашеният.
— Ипотеката… просто не съм сигурен, че ще може да я изплащаме всеки месец. Не и с парите, които ще изкарвам занапред.
— Разбирам. Какво ще работиш?
Той сви рамене, като че ли още не беше решил, с горчивия вкус на провала в устата си. Но вече знаеше какво трябваше да направи. Трябваше да започне всичко отначало.
— Разбирам единствено от коли. Щом не мога да ги продавам, ще карам кола.
Тя протегна ръка и го докосна.
— Няма нищо. Наистина. Говориш за черно такси, нали?
— Да.
— Какво лошо има? Лондонските черни таксита са най-добрите в света. Каза ми го, когато се запознахме. Помниш ли?
— Всичко помня.
— Ще си намерим по-малко жилище. Ще се преместим отново в града. По-близо до семействата ни.
— Но бебето обича градината!
Гласът му беше спокоен, но в очите му се четеше страх. Страхът от бедността, от работа, която мрази, и да се връща вкъщи толкова уморен, че да заспива пред телевизора. После да става на следващата сутрин и всичко да се повтаря отново.
— Може да си играе в парка.
— Но ти обичаш тази къща.
— Ще обичам и новата.
Той наведе глава и му се доплака. Чу гласа на баща си от миналото — „Момчета, никога няма да забогатеете, ако работите за друг“. Най-много от всичко на света искаше да осигурява добре семейството си. Толкова се гордееше с парите, които изкарваше през последните години. Смяташе, че това го прави истински мъж. А сега беше свършено.
— Разочаровах те, Джеси. Теб и бебето.
Тя се усмихна.
— Никога не можеш да ни разочароваш. — Обхвана лицето му с длани и той усети стоманената нишка в нея.
От момента, в който я зърна, беше изпитал нужда да я закриля, да се грижи за нея. Ала може би тя се беше грижила за него през цялото време.
— Мислиш, че те обичам, защото изкарваш добри пари? Защото имаме голяма къща? Обичам те, защото си добър и винаги си до мен. Винаги си бил, Паоло. През цялото време, докато не можех да забременея. По време на изследванията и разочарованията. Никога не се отказа от мен, нали?
— Че защо ми е?
Тя се сгуши в прегръдките му и той почувства извивките на тялото й под коприната на саронга.
— Не е лошо да останеш с тази рокля още малко — каза той. Спогледаха се. — Ако не си много изморена.
— Изобщо не съм изморена — отвърна тя с онзи изкусителен, томителен поглед.
Хубаво беше да се любят като преди, с кипнала кръв, на запалени лампи и разхвърляни из цялата стая дрехи, отпуснати и възбудени едновременно, без да дават пукната пара за бъдещето на човешката раса.
Глава 26
Кърк крачеше из спалнята, докато Меган опаковаше багажа си.
— Не си отивай — каза. — Не ме напускай. Моля те, не ме разделяй с дъщеря ми.
Сега, когато беше настъпил краят, Меган изпитваше странно спокойствие. Тя погледна колекцията от бански костюми на Попи. Нямаше да й трябват в Лондон. Един щеше да е достатъчен. Хвърли в куфара розов бански с къдрички и остави останалите.